Речник на Патриарх Евтимий
вѣньат  
вѣньат -вѣньаѭ -вѣньаеш несв (8) Увенчавам. Которѫѧ ѹбо достойнѫ пѣснь семѹ прнесѫ, котѡрым цвѣтцы того вѣнаѫ връх ЙП 201.7 вѣньць, єгоже ѿц͠ь сплете,  с͠нь вѣна,  ст͠ы д͠хь съврьш Конст 438v.28 Същото значение и в Нед 604r.27 Теоф 262.17 ЛОглаш 383.26 Яков 325.33. вѣньавꙑ Като прил. Който е увенчал някого. тѣмже мощей твох ракꙋ, стаа, ѡбьемш, спаса прославлѣемь, достойно те вѣнавшаго Теоф 274.7 ~сѧ Увенчавам се, получавам венец.  рад сего ѿ єдного вѣнаше се влⷣкы, храбрьскы съплетꙿше се дїаволꙋ,  поьсть побѣдѣ прїемше Нед 604v.5