Речник на Патриарх Евтимий
вънѧтрьнь
вънѧтрьнь
-
прил
(4)
Вътрешен.
сїа ꙋбѡ ꙗже въ дѡмꙋ ѡ прⷣⷣѣнарътанїа, вънѧтрънее тоѫ ꙗвлѣахѫ стое єже къ б͠ꙋ ꙋсръдїе ревность
Петк
76r.21
съ тъщанїемь тѣх поемь, въ вънѧтрънѧѫ тѣх въведе лѡжнцѫ
ЙП
195.5
ты въсѣ наша ювьства страстнаго ꙋмръщвенїа свобѡд, благаго смъ владыкѫ вънѧтрънмъ помыслом прставль
СВВ
397.15
вънѧтрьнꙗꙗ
Като същ. ср. мн. Вътрешност, вътрешности.
Н бѡ то самое былїе пѹстынное да сытост прїмааше, нѫ малѡ ѕѣло скѫдно, се по ꙁахѡжден слъньнѣмь, водѫ же такожде, елко тъїѫ вънѧтрънѣа прохладт
ЙР
9.15