Речник на Патриарх Евтимий
въложт  
въложт -въложѫ -въложш св (9) 1. Сложа.  ꙗблъкѡ въ рѹкѹ его вълож ꙁлат Конст 428v.39 Дїакон же, въꙁемь кадлнцѫ  въложь ѳїмїамꙿ въ нѧ, глаголеть къ свѧщеннкѹ: Благослов, владыко, кадло ЛЙЗ 288.1 свѧщеннкь лъжцѫ въ свѧщенный потїрь въложвь ЛЙЗ 304.4 Същото значение и в ЛЙЗ 286.7. 2. Вложа, внуша. Ненавдѧй же добра дїавѡлꙿ, не могы тръпѣт на мнѡѕѣ стотѫ  добрѡдѣтѣль божїх ѹгѡднкь. вълож страстныѧ пѡмыслы женѣ Филот 84.6 Вълож въ нас  страхь блаженых твох ꙁаповѣдей ЛЙЗ 293 влож вꙿ нась  блаженыхъ твохъ ꙁаповѣдей страхь, ꙗкѡ да, плотскаѧ желанїѧ поправше, дѹховное жтелство продемь Яков 313.18 3. Вкарам, докарам някого до някакво състояние. Таже въсѣ прѣдрееннаа по дробнѹ томѹ скаꙁавше, въ несътръпмѫѧ того вълѡжшѫ пеаль ЙП 195.11 мльнїамь бѡ  грѡмовѡмь напрасно на съпрѡтвныѧ нападшмь, въ страх несътръпмь Мих 175.1