Речник на Патриарх Евтимий
въꙁдѣват
въꙁдѣват
-въꙁдѣваѭ
-въꙁдѣваеш
несв
(4)
Вдигам, протягам, простирам.
Граждане же ꙗко сїа вдѣше рмꙿсцї, веселїа спльнше се прѣмнѡгаго, рѹцѣ на н͠бо въꙁдѣваахѹ
Конст
426v.21
„... аахь бога, спасаѫщагѡ мѧ ѡт малодѹшїа бѹрѧ“, въꙁдѣваѧ прѣпѡдобныѧ рѫкы беꙁ гнѣва съмѫщенїа
ЙР
9.6
горѣ въꙁдават (вм. въꙁдѣват) къ б͠ѹ рѹцѣ
Конст
435v.16
Същото значение и в
Конст
435v.3.