Речник на Патриарх Евтимий
въꙁнест  
въꙁнест -въꙁнесѫ -въꙁнесеш св (15) 1. Издигна, възнеса. нашꙋ тлѣннꙋю мрътьвнꙋю въꙁеⷮ пльть,  тѹ ѻб͠жвꙸ на н͠бса въꙁнесе  ѡдеснꙋю ѻ͠ца посад ИМ 167v.15 ть грѣхы наше въꙁнесе на дрѣво I Никод 209.18 Деснца господнѣ сътвор слѫ; деснца господнѣ въꙁнесе мѧ; ЛЙЗ 285.7 Същото значение и в ИМ 163v.22 ЙП 185.30 ЛОглаш 383.27. 2. Занеса, отнеса в място, разположено по-високо. Сътвор себѣ двѣ скржал камѣннѣ  въꙁнес къ мнѣ, ꙗко да напшѫ словеса жꙁн въ нх ЙП 193.13 3. Прославя, възхваля, възвелича. Ст͠аа же мⷱнца раⷣуе се поаше съ дв͠домь. въꙁнесѹ те г͠ ꙗко поⷣтꙿ ме Нед 607r.24 Въꙁнесѫ тѧ. –глаголѧ – господ, ꙗко подѧть мѧ Мих 175.6 ~сѧ Издигна се, възнеса се.  въ гласѣ трѫбнѣмь самь, богъ-слово, въꙁнесе сѧ, ЙП 192.21 господ боже нашь, ѡт хже далъ ес намь кадло сїе, же ꙋбо, молм сѧ, пред тобою да воꙁнесет сѧ ѡт смренныхъ рꙋкь нашхъ вꙿ воню благоꙋханїѧ Яков 313.11 // Прен. Възгордея се. Сце ѹбѻ православныⷯ въꙁнесе се рѻгь ИМ 172v.30 ꙗко да не кто ѿ нхь на дрѹгаго въꙁнесет се срⷣцемь,  распра  млъва бес конца бѹдеть Конст 429v.20 въꙁнесꙑ сѧ Като същ. м. ед. Който се е възнесъл (Господ Исус Христос). Въꙁнесый сѧ на небеса, боже,  по въсей ꙁемл слава твоа ЛЙЗ 304.16 Воꙁнесый сѧ на небеса, боже,  по всей ꙁемл слава твоѧ Яков 331.30