Речник на Патриарх Евтимий
въꙁбрант  
въꙁбрант -въꙁбранѭ -въꙁбранш св (10) 1. Забраня. аще ѹбо іꙋдескые посты єже ѿ б͠а мѻӱсеѡⷨ повелѣнные постт се въꙁбранн быхѡⷨ ИМ 171r.16 Аще ѹбо л ѡт н(ы)нꙗшнꙗго прлежанїа л ѡт єже по схь ощенїа свободна бѹдеть наша дѹша ѡт же словесныхь страстей сърасльства, нмꙿ же къ же добраго ꙁрѣнїю въꙁбранна бѹдеть I Никод 216.28 Который же  вѣнаваей того свещеннкь, же  єже просто ꙗст на таковѣмь брацѣ ѡт правла въꙁбраннь быст(ь)? Антим 248.9 2. Попреча, не позволява нещо да се случи.  да не вьꙁбранен м бѫдеⷮ вьсхѡⷣ ѿ нестыⷯ  скврънныⷯ  лѫкавыⷯ бѣсѡвь Петк 78r.29 ꙗко да не въꙁбранень м бѫдеть въꙁхѡд ѡт лѫкавствїа дѹхѡвь ЙР 21.8 аще л ѹбѡ съвѣтомь оть пръвыхь  въ срѣднхь  до послѣднхь, късненїю сѹщѹ мнѡгѹ, како творьць не въꙁбран? I Никод 209.32 3. Отблъсна, отклоня.  да не рад мох съгрѣшенїй въꙁбранш благод(ѣ)т свѧтаго твоегѡ дѹха ѡт прѣлежѫщїхь дарѡвь ЛОглаш 385.8  да не мохь рад грѣхѡвъ воꙁбранш благодат свѧтагѡ дѹха ѡт предлежащхъ даровъ Яков 327.15 4. Възразя. Х͠вь же подражатель  неꙁлобваго влⷣкы ѹенкь іларїѻнь , въꙁбран мь гл͠ , н еда н ИМ 168r.29