Речник на Патриарх Евтимий
въжделѣт  
въжделѣт -въжделѣѭ -въжделѣеш св (19) Силно пожелая, закопнея за нещо. въ кѹпѣ же  єже ѡт мра коненое ѹдаленїе,  велꙿм твое въжделѣх вдѣт прѣподобїе  твох медотоных насладт сѧ глаголъ, не малѫ ѡт твоего ꙁрѣнїа мнѣвь прплодт полѕѫ. ЙР 18.27 ꙫма красьнь • въсѣмь въжⷣелѣньнь. кротькь. бл͠гопрстѹпьнь. тхь. ѕѣлѡ млⷭтвь. правдосѹдь. смѣрень. бл͠гоѹтробьнь. л͠колюбвь Конст 437v.34 тебе бѡ въжⷣелѣвш, єже ѻ тебѣ мѹенїа сего ѡбрѹх се съмрьть Нед 610r.22 Същото значение и в Петк 77v.5 79r.19 81r.18 82v.8 82v.16 Филот 84.14 Конст 438v.29 Мих 172.21 179.31 Теоф 257.22 270.9.