Речник на Патриарх Евтимий
врьховьнъ  
врьховьнъ -ꙑ прил (4) Върховен, висш.  тѹ въ ме с͠того  връхѡвнаго апⷭлѡмь петра въꙁдвже цр͠кѡвь Конст 434v.10 Къ смже  мѡнастырь въꙁдвже нѡкѡмь въ мѧ свѧтыхь  вьсехвалных връхѡвных апостолъ, въ немже  въсе(ь)стныѧ мѡщ блаженнаго Іѡанна полож, ѧже сцѣленїа раꙁлнаа подаваѫть въсѣмь, же съ вѣроѫ къ немѹ прхѡдѧщмь ЙП 198.12  се сѹще  въ аг͠гелѣхь ꙁрмо, врьховномѹ въ апостолѣхь глаголющѹ: „деже желають аг͠гел прнкнѹт“ I Никод 214.27 Същото значение и в Кипр 238.16.