Речник на Патриарх Евтимий
вольнъ
вольнъ
-ꙑ
прил
(8)
Който се извършва по волята, по желанието на някого.
ты бѻ л͠колюбе влⷣкѡ въ свое волнѣ стрⷭт юже ѻ нашемь сп͠сен въспрїеть, попѹст бт тебе по лцѹ, Ꙍ дръꙁнѹтїа беꙁаконныхь, по лцѹ прност тебѣ ꙁаѹшенїа
Нед
609r.15
Хотѧ же волнꙋю жвотворнꙋю кр(ъ)ста рад трдневнꙋю смерть беꙁгрѣшный ѡ насъ грѣшных прїѧт, вꙿ нощь, вꙿ нюже предасть себе ꙁа мрскїй жвоть спасенїе
Яков
322.18
н(ы)нѣ, дѹшелюбе, ѹслыш моленїе рабь свох, молѧщїх сѧ тебѣ, дъждъ волень благорастворень ѡтлѫ достоанїѹ твоемѹ ѡбнѡв лце ꙁемное
МС
352.4
Същото значение и в
СЙЗ
361.6
ЛОглаш
381.10
385.7
Яков
327.14
347.18
МЕ1-3
337.14
МИнд.1-2
347.2.