Речник на Патриарх Евтимий
вновьнъ  
вновьнъ -ꙑ прил (6) Отговорен, виновен; онзи който е отговорен за нещо, който е причина за нещо. Кто бѡ не ѹдвт се  похвалть толкымь бл͠гымь вновнаⷢ Конст 424r.8 А єже ꙁрѣт  въ аг͠гелѣхь ꙗрѡсть, ꙗко мѹжьствѹ сѹщѹ вновнѹ, по реенномѹ: „ посла на н аг͠гел лютые“ I Никод 215.27 Владыко господ, боже нашь, стѡне жꙁн  бесъмрътїа, же въсѣмь благымь внѡвный датель, же ꙁа ѧже къ съꙁданїѹ своемꙋ любве неꙁрееннаго ловѣколюбїа велкое  пае ꙋма съхѡжденїе прїемъ МЕ1-3 339.12 Същото значение и в Конст 427r.23 427r.26 437r.9.