Речник на Патриарх Евтимий
велѣт  
велѣт -велѭ -велш несв (8) 1. Изричам заповед, заповядвам. Елма же црⷭкаа по въсѹдꙋ протекоше посланїа велещаа не ѿлагат ѿнѹдь комѹ нъ къ іерⷭлмѹ въ скорѣ творт шъствїе, въꙁъмше се въса множьства єпⷭкпь,  мнѡѕ бессльн наротыⷯ людї нарѡды, въ ієрлⷭмь сътѣкаахѹ се Конст 436v.24 С͠таарее . тон͠нꙗвелш . мⷱтель г͠ла . падьпоклонсепожр, млⷭтвтебѣ бѹдѹ Нед 606v.40 2. Подканвам, приканвам. же ꙁемлѧ  мѡре потрѣбт велѧй, ѡтвръꙁы на небеса ѹста своа ЙР 10.17 крⷭтаѡбраꙁно себе покаꙁѹющ ѕвѣꙁдныⷨ въѡбраженїемь,  рмꙿскым словесы смь побѣжда кѡнстантіне велещѹ Конст 426r.26 3. Предписвам, нареждам, повелявам. Он же  въ семꙿ своего владыкѫ гласѹ повнѹѧ сѧ бѣ, велѧщѹ: „аще гѡнѧть вас ѡт града сего, бѣгайте въ дрѹгый“ ЙР 12.25 послѣдѹаше бѡ  въ семъ владыномѹ гласѹ велѧщомѹ: „Егда въсѣ сътвѡрте повелѣнаа вамъ, глаголте, ꙗко непотрѣбн раб есмы“ ЙР 14.30 Ѱалом н꙯  же Херꙋвмы  вход  проаѧ всѧ, ꙗкоже велт ꙁлатоꙋстагѡ Яков 317.22 Същото значение и в ЙР 23.23.