Речник на Патриарх Евтимий
велерѣвъ
велерѣвъ
-ꙑ
прил
(2)
Който говори надменно, високомерно.
гръдый велерѣвы врагъ...сплън сѧ ꙁавст
ЙР
10.19
абїе слѡвѹ послѣдова дѣло • вънеꙁаапѹ бѡ нѣмь бысть велерѣвы ѻнь єꙁыкь ѹмлъе, пръстѡⷨ помавае с͠тое прошааше кр͠щенїе
Конст
432r.31