Речник на Патриарх Евтимий
спрьва
спрьва
нареч
(3)
От самото начало, отначало, изначално.
Мѹжїе бо спрьва б͠гоборн невѣрн по сп͠снѣ тогда стрⷭт ꙁавстїю лютою ѻдръжм, тъмѣ ꙁабытїю подвгошеⷭ прѣдат въсеъстны ѻнь грѡбь
Конст
432v.13
бога спаса нашего Ісѹса Хрста, єдного стннаго бога, мже въсѣ бышѧ, вдмаа же невдмаа, о немже въсѣ съставшѧ сѧ, же спръва ѡт бога
ЙП
186.13
Тьмꙋ, гонмꙋю спрьва ѡт свѣта бож(ь)стьвнаго, мꙋдрѣ ꙁабывш, неꙋгасмꙋ прсно свѣтлꙋю ламбадꙋ носещ
Теоф
261.9