Речник на Патриарх Евтимий
скрьн
скрьн
прил
(10)
1. Близък, съседен.
Раꙁсѣаль ес въ порабѡщенїе нас скрънїмь ѧꙁыкѡмъ, ѹвы, прѣдаль ес свѧтынѧ, ѫꙁыкь свой велкое достоанїе свое
МИнд.1-2
348.24
скрьн
Като същ. м. мн. Ближни, близки хора.
нь помощꙸ подасть съпоспѣшть рѹковѻⷣствꙋеть къ стнныⷨ скаꙁанїѻмь. вѣсть бѡ вѣсть радоват се спѣшт къ скрьнїⷯ полѕ
ИМ
162v.5
„Прведѫт сѧ – рекь – царю дѣвы въ слѣд єѫ скрънѧѧ єѫ прведѫт сѧ, въведѫт сѧ въ цр(ъ)ковь царевѫ“
Мих
171.8
2. Мил, любим.
Како ꙋкрасста се лантѣ тво скрьнꙗа невѣсто
Нед
611r.19
скрьнꙗꙗ
Като същ. ж. ед. Мила, любима.
се ес добра скрънѣа моа, се ес добра, порѡка нⷭѣ вь тебѣ
Петк
82v.5
Се ес добра скрънꙗа моа се ес добра порока нѣсть въ тебѣ.
Нед
605r.18
се ес добра скрьнꙗа моа се ес добра, пѻрока нѣсть въ тебѣ
Нед
611r.19
Същата употреба и в
Кипр
228.15.
3. Истински.
скрънѣа Хрстова рабо, добрѡдѣтѣлный доме, дѹха свѧтаго жлще, пꙋстынножтелꙿнце, мѫдрыхь дѣвь съжтелнце … како прѣлетѣ ѡт въстѡка
Филот
97.25
раб скрънї влⷣкы нашего б͠а хрїсанꙿѳе мѹсѡнїе. дѡбры съ нам подвѕасте се пѡдвгь • теенїе сконасте • вѣрꙋ ѹꙗснсте
Конст
431r.8