Речник на Патриарх Евтимий
ꙁрѧдьнъ  
ꙁрѧдьнъ -ꙑ прил (5) 1. Необикновен, извънреден. Къ смь  пѣнеѕе сковавше, ꙗко на н͠бса въсходеща того въѡбражаахѹ, ꙁреднѹю  по съмрът къ нмѹ покаꙁꙋюще любовь Конст 438v.8 Мхалъ, славный вѡевода, ꙁрѧдный храбѡрнкь, благоьстїа твръдый стлъпъ, непобѣдмый ѡрѫжнкь, прѣкраснаа ѕвѣꙁда Мих 173.1  о коемждо ѡт менѹемых въсѣко нѣкымь ꙁрѧднымь свойствомь благоьствѣ ꙁрмо ЙП 187.2 Същото значение и в Мих 177.7. 2. Изряден, безукорен. Тѣмже молм т сѧ, царю славы, не предаждь нас вѣномꙋ мꙋенїю, соеднвшх сѧ тебѣ, владыко, н же да расторгнеш соедненїе, но благовол совершеннꙋ быт, ꙁдѣ ꙋбѡ ꙁрѣнїемъ  жтелꙿствомъ ꙁрѧднымъ Яков 334.4