Речник на Патриарх Евтимий
дольскъ  
дольскъ -ꙑ прил (10) Който се отнася до идол; езически. кѡнстантінь, апⷭльскы ревнтель • кѡнстантінь, цр͠кѡвное ѹтвръжⷣенїе. кѡнстантінь, дѡлꙿскы раꙁдрѹштель • кѡнстантінь бл͠говѣрїа проповѣднкь Конст 424r.35 Сего рад ѡтѧхѡмь  ѡстрѹгат повелѣхѡмь въсѣко подобїе въ цр(ъ)квах, єлко на дъсках  стѣнахꙿ, ꙗко дѡлское подобїе сѫще ЙП 190.14  пожвь въ мрѣ семь, даст(ь) повелѣнїа спастелнаа, ѡставль нас ѡт льст дѡлꙿскыѧ ЛОглаш 380.30 Същото значение и в Конст 428r.9 428r.12 438v.40 ЙП 192.2 192.5. дольскаꙗ слѹжьба Идолопоклонничество, служене на езически богове. Си̏ бл͠гоъстїа дръжава • въсе, въсакѹ ꙋбѡ дѡлскѹю слѹжбѹ ꙗкоже скврьно ѿвращаем се Нед 608v.3 дольское слѹжене Идолопоклонничество, служене на езически богове. беꙁ вѣст въсѣко дѡлское слѹженїе же  покланѣнїе быст(ь), ꙗкоже рее бож(ь)ствнѣйшїй въ прорѡцѣх Ꙁахарїа ЙП 189.3