Речник на Патриарх Евтимий
ꙁълоьствъ  
ꙁълоьствъ -ꙑ прил (3) 1. Нечестив, злочестив. Дмтрїе же  Мхалъ, ѡт божїа свѧттелѣ ꙗко ѹслышавше, ѕѣлѡ ѹкѡрста царево ꙁлоьствое повелѣнїе  въ ѹмленїе прїдѡста ЙП 194.32 Елма ѹбо своѫ постже цр(ъ)ковь, въсе абїе стадо въ скорѣ прꙁвавь, въсѧ лѫкавыѧ къꙁн ꙁлоьстваго царѣ тѣмь вѣдѡмы сътвор ЙП 195.27 2. Като същ. м. ед. Нечестивец. Сїа  сцеваа ꙁлоъствы въсѣа вь б͠жї цр͠кв раꙁдранїа  сънмце,  въса цр͠кѡвнаа въ велцѣ метеж бѣше Конст 429v.11