Речник на Патриарх Евтимий
ꙁълославьнъ  
ꙁълославьнъ -ꙑ прил (9) Който има лоша слава; злословен; еретически. ѹе  накаꙁꙋе вьсе же поⷣ нмь люд, бл͠гоьствыⷯ дръжат се велѣнї. ꙁлославных же ѹдалꙗт се єресе  тѣⷯ ѿбѣгат ИМ 172v.28 Накаꙁа же свое с͠ны бл͠гоъствые дръжат се вѣры, ꙁлѡславные же догматы до конца ѿвращат се Конст 437v.7 се же юднѣйше, ꙗко не тъїѫ ꙁлославных шѫтанїа, раꙁлнѣ на православнѫѧ ѹхыщреннаа вѣрѫ ЙП 184.8 Същото значение и в ЙП 182.23. ꙁълославьн Като същ. м. мн. Тези, които злословят; еретици. Ѿвѣща с͠ты г͠ла къ нмь г͠л. вамь ꙁлославноⷨ сѹщеⷨ, ѿ кѹдꙋ мате покаꙁат ꙗко сергїе ѡнь православнь бѣ,  х͠а рад пострада ИМ 171r.5 Б͠ъ же свое ѹпрѣмѹдр ѹгоднкы съ б͠голюбьꙁныⷨ цр͠емь, къ ꙁвѣщенїю нашее б͠лгоъствые вѣры, въ стѹдꙿ же  поношенїе вѣно ꙁлославныⷯ  невѣрныⷯ Конст 431r.5 єресемь посѣкателѣ, стнѣ въꙁдѣлателѣ, сырымь ꙁастѫпнка, ѡбдмымь помощнка, ꙁлославных прогонтелѣ, православных побѡрнка ЙП 201.18 Същата употреба и в ИМ 172v.12 Кипр 228.7.