Речник на Патриарх Евтимий
ꙁълокъꙁньнъ  
ꙁълокъꙁньнъ -ꙑ прил (3) 1. Коварен, лукав. не ꙗкоцарева негодованїа страхѹѧ сѧ, нѫ ꙗко непрѧстно єресꙁлокъꙁньныѧ хотѧ съблюст свое стадо ЙП 195.25 2. Като същ. м. ед. Злоумишленик. хоте бл͠женнаго кѡнстантіна лъстїю ѹбт,  тоу̏ вѡ прсѣдѣт ѹстро ꙁлокъꙁньны Конст 426r.18 Кѡнстантінꙿ же ꙁлокъꙁньнаго лъст бое се, ѿ͠ьскаго прꙁывааше б͠а на помощь Конст 426r.18