Речник на Патриарх Евтимий
ꙁълокъꙁньнъ
ꙁълокъꙁньнъ
-ꙑ
прил
(3)
1. Коварен, лукав.
не ꙗкоцарева негодованїа страхѹѧ сѧ, нѫ ꙗко непрѧстно єресꙁлокъꙁньныѧ хотѧ съблюст свое стадо
ЙП
195.25
2. Като същ. м. ед. Злоумишленик.
хоте бл͠женнаго кѡнстантіна лъстїю ѹбт, тоу̏ вѡ прсѣдѣт ѹстро ꙁлокъꙁньны
Конст
426r.18
Кѡнстантінꙿ же ꙁлокъꙁньнаго лъст бое се, ѿ͠ьскаго прꙁывааше б͠а на помощь
Конст
426r.18