Речник на Патриарх Евтимий
жтель  
жтель -ꙗ м (5) Обитател, жител. Срѣдеьскый постгох градь, [ь]стныѧ мѡщ прѣподобнаго ѡтца Іѡанна, пѹстынѧ Рлскыѫ жтелѣ, обрѣть, юдесм  сцѣлен сплънена ЙР 23.28 Аще нбⷭны л͠кь бѣ ємѹⷤ по съставꙋ слѻво съедн се, не б тлѣнꙿнь  съмрьтꙿн  ꙁемльⷩ. нбⷭнї бѡ жтел, нетлѣнн сѹⷮ  бесмрьтн ИМ 165v.13 Того же пршествїе ꙗко ѹвѣдѣшѧ градстї жтеле, радост мнѡгыѧ сплъншѧ дѹшѫ ЙП 185.21 Същото значение и в Нед 607v.38 ЙП 201.31.