Речник на Патриарх Евтимий
гръдъ  
гръдъ -ꙑ прил (2) Високомерен, горд. гръдый  велерѣвы врагъ, не могы тръпѣт добрѡдѣтѣл  пѡдвгы мѫжа, сплън сѧ ꙁавст, ꙁаѧть болѣꙁнь  род беꙁакѡнїе ЙР 10.19 Мѡстѹ ꙋбо бжⷭтвною слою раꙁсѣдшѹ се, ть̏ трьѡкааны съ вьсѣмь вонꙿствѡⷨ въ рѣцѣ ѹдав се ꙗкоже ногда грьды ѻнь фараѡнь Конст 426v.12