Речник на Патриарх Евтимий
горѣт  
горѣт -горѭ -горш несв (6) Горя.  бысть вьсь плѣнень вь любовь божїѫ, ꙗко єднь ѡт сераїмь горѧ дѹхомь къ господꙋ, богꙋ своемꙋ ЙР 8.4 Сїа ѹбо Ꙁахарї вънѧтръ ѡлтарѣ къ отроковц вѣщаѫщѹ, съ свѣщам рѡдтелїе  отрокѡвцѧ въ цр(ъ)кв стоѫще  гѡрѧщѫѧ въсѧ въ рѫкѹ тыѧ дръжѧще Мих 171.32 горѧщ Като прил. Гореща. мнѡгымꙿ бѡ ѹсрьдїеⷨ  горещею любовїю ѹ с͠тго събора сѣнь ꙗкоже мѡѵ̈с ѻнь велкы въдрѹжат спросль бѣше Конст 437r.28 Ꙗко ѹбо божестъвнымь сплънꙿ сѧ желанїемь  горѧщеѫ раждеже сѧ вѣроѫ. не сътръпѣ на мнѡѕѣ сїе тат Филот 93.30 Вѣроѫ же горѧщеѫ раждег сѧ, въꙁемь лѣвѫ рѫкѫ свѧтыѫ  на своемь полож оцѣ Филот 97.5 Същата употреба и в ЙР 24.12.