Речник на Патриарх Евтимий
горѣ
горѣ
нареч
(11)
1. Горе, нависоко; на небето.
Не сътворш себѣ въсѣкого подобїа, єлка на небес горѣ єлка на ꙁемл долꙋ
ЙП
190.1
Ѡт господа горѣ прꙁывай млость
Кипр
236.11
прїд, въ еже освѧтт нас, же гѡрѣ съ ѡтцемь сѣдѧй ꙁде невдмо съ нам сый
СВВ
400.23
Същото значение и в
ЛЙЗ
298.21
СЙЗ
366.30
372.15
ЛОглаш
378.19
387.28
Яков
321.14.
2. Нагоре.
того наⷣ въсѣм вѣдѣт б͠а въсакомѹ бл͠гѹ давца. горѣ въꙁдават къ б͠ѹ рѹцѣ г͠лат сце • тебе єднаго г͠ съвѣмы б͠а • тебе ц͠ра ꙁнаемь
Конст
435v.16
херѹвым ные слы ть наставше горѣ • не пръвѣе ѿстѹпше, дондеже къ самомѹ прведоше прѣстолѹ црⷭкомѹ
Нед
611r.5