Речник на Патриарх Евтимий
прѣславьнъ  
прѣславьнъ -ꙑ прил (25) Преславен, най-славен, забележителен. въ храмѣ прѣстыѫ богоматере то полѡжшѧ. ꙗже  свѧтаа Софїа нареена быст(ь), творѧщ двнаа  прѣславнаа юдеса Филот 93.3  въ гѳꙿсман же ѕѣлѡ ъстнѹ въꙁдвже цр͠кѡвь, въ ме прѣславные б͠це деже то с͠тѣшї сть гробь Конст 434r.12 то єст(ь) прѣславное се  недоѹмѣнное юдо, котораа вещь, котораа та̆на се Мих 172.1 Същото значение и в Петк 74r.3 76v.7 76v.12 ЙР 20.33 21.21 22.2 23.14 23.21 23.31 24.6 ИМ 162r.2 Филот 93.25 94.31 97.9 98.18 Конст 431r.24 Нед 608r.22 ЙП 200.24 Теоф 275.7. прѣславьнаꙗ Като същ. ср. мн. Преславните неща, преславните дела. ѻ нже нѣкто въспѣвае г͠лааше, прѣславнаа въꙁг͠лаше се ѻ тебѣ граде б͠жї Конст 433r.10 Дѹше твоее добротꙋ вдѣвь Хрстос, тебѣ богатно дарова, царце, юдесемь прѣславнаа на ꙁемл сьврьшат Теоф 268.8