Речник на Патриарх Евтимий
пот  
пот -подѫ -подеш св (23) 1. Отида, (из)вървя.  въ ѹтрѣ д͠нь поде сергїе деⷤ послаль бѣше пса. нкомꙋ же ѹбѻ срѣтшꙋ єго, ѻскръб се ѕѣлѡ ИМ 171v.22  своѧ дѡмы не пръвѣе постгѡшѧ, прѣжде даже тѣмь въ ѡстровь пот  досто̆нолѣпнѣ прѣподобнѣ̆ въꙁдат благодаренїа Филот 94.28  то повелѣвающа въ ієрⷭлмь пот,  же ѿ іѹде ꙁавст рад съкръвены жвоносны гробь  с͠тѣшаа мѣста съ жводавцемь крⷭтѡмь прлежно ꙁыскат Конст 433v.3 Същото значение и в Петк 82r.15 82r.16 (2) ЙР 14.19 17.10 17.31 18.4 Филот 97.2 Конст 434r.22 434r.28 437v.13 Нед 606v.35 Мих 175.20. 2. Тръгна, отправя се. Аще подꙋ посрѣдѣ сѣн съмрьтные, не ѹбою се ꙁла ꙗко ты съ мною ес ИМ 168r.13 на нхꙿже велкы кѡнстантінь поде хоте повнѹт хь Конст 428v.17 ѻна же ѿвѣща рѹгае се. аще ѹбо покажеш м тѣхь помощь  слѹ, подѹ с тобою Нед 606v.34 Същото значение и в Конст 431r.7 431r.35 Нед 606v.36 Теоф 265.11.