Речник на Патриарх Евтимий
ммот  
ммот -ммодѫ -ммодеш св несв (10) 1. Мина, отмина, премина (покрай)/минавам, отминавам, преминавам (покрай). Нъ  на спастелнѣй господн страст, вънгда молꙗше се ѡтцѹ ммот аш, аг͠гела обрѣтаемь, ꙗвльша се емѹ  ѹкрѣплꙗюща  I Никод 209.13 въꙁмаеть дїакѡн ѕвѣꙁдѫ , ѹдарвь по малѹ трїщ въ дїскосъ  цѣловавь, полагаеть тѫ съ аерѡм.  ммошед станеть ѡт десныѧ страны ЛЙЗ 299.1 2. Мина/минавам, измина/изминавам (за време). врѣмен же не малꙋ ммошеⷣшꙋ, свое ѿхѡжденїе єже ѿсѫдꙋ раꙁꙋмѣ. абїе же на мл͠твѫ себе ѻбрат,  слъꙁам ꙁемное ѻблвааше лце Петк 78r.22 Врѣмен же не малѹ ммошедшꙋ  юдес семѹ по въсѫдꙋ прошедшꙋ, мѫжь нѣкый, Еѵѳмїе ꙁовом, ногоѫ врѣжденъ, въ ѡстровь къ свѧтѣй прїде Филот 88.8 сътвор намь ꙋклонт сѧ ѡт въсѣкого ꙁла  ммошедшѫѧ ѧсть нынѣшнѣаго д(ь)не ѡт въсѣкого ꙋклон ꙁла СВВ 391.25 Същото значение и в ЙР 21.23 23.4 ИМ 173r.14. 3. Изчезна, престана да съществувам, премина. Таже апⷭлѹ павлꙋ  б͠гословꙋ грїгорїю велегласно въꙁывающеⷨ, древнꙗа ммодоше  се быше вьса нова ИМ 169r.27 бѡ о цр(ъ)кѡвныхь ѹставѡх тънꙿко нѣкако пророкь прѣднаꙁнамена, рекь: „Постав хь въ вѣкы вѣка, повелѣнїе полож.  не ммодеть“ Кипр 232.21.