Речник на Патриарх Евтимий
кънѧꙁь  
кънѧꙁь -а м (12) Княз, владетел, господар.  бѣ вдѣт лкы раꙁлные въ срѣтенїе томѹ сходеще • кнеѕе • велꙿмꙋже • бл͠городные Конст 426v.25 доволно тѹ ꙋкорвь, посла къ іларїѡнѹ кнеѕѹ вїѳнїскомѹ Нед 605v.41 Ѡ благоествѣйшемъ царѣ нашемъ  велком кнѧꙁѣ, мѧ рекъ, ѡ благовѣрной царцѣ  велкой кнѧгнѣ Яков 309.6 Същото значение и в ЙР 20.6 Филот 83.7 96.17 Конст 438r.4 Нед 607r.5 607r.19 Мих 172.27 I Никод 208.26 МЕп 342.25.