Текстов корпус
Владыкѡ господи, Ісоусе Христе, боже нашь, иже въсѣкоѫ видимыѫ же и невидимыѫ твари съдѣтелю
Заглавие на латински:pray
Жанр:Miscellanea
Автор:Патриарх Евтимий
Преведен?:не
Дата на ръкописа:ХV в.
Дата на превода:ХІV в.
Дата на преписа:ХV в.
Правопис:Среднобългарски
Име на ръкописа:112
Хранилище на ръкописа:Зографски манастир
Сигнатура на ръкописа:112
Издание:Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393) nach den besten Handschriften herausgegeben von Emil Kałužniacki. Wien 1901
Нормализиран?:не
Страници:341-343
doc_iddoc_221

341
Владыкѡ господи, Ісоусе Христе, боже нашь, иже
въсѣкоѫ видимыѫ же и невидимыѫ твари съдѣтелю;
иже ѡт землѧ приѧтаго чловѣка доушеѫ мысльноѫ и
ѡбразомъ своимъ бож(ь)стъвнымъ почьтъ, ꙗко да иже
ѡт тебе бывшоѫ царствꙋетъ тварїѧ и съблюдаетъ миръ
прѣподобїемъ и правдоѫ, завистиѫ же дїаволеѫ и женьскоѫ
прѣльстїѫ низпадша тогожде и съкрꙋшꙿша сѧ кр(ъ)стом
и чьстноѫ си кръвїѫ пакы ѡбновиль еси и въ древнѣмъ
ꙋстрои достоинꙿствѣ, архїерей же страшнагѡ и прѣнебеснаго
сего свѧщеннодѣйства пръвый бывъ и ѡбразы и правила
пастырскыѫ хытрости и доушевнаго прѣдстательства намь
подавь, еже полѡжити доушѫ ѡ овцахъ; иже и

342
недостойнаго мене сѫдбами съмотренїа неиздреченными въ сїе
великое архїерейства призвавы достоиньствѡ, обещника же
и съдѣйствника новѡмꙋ таиньствꙋ и словесныимъ симъ
твоимъ ѡвцамъ пастырѣ и архїепископа поставль: ты,
прѣблагый владыко, иже въ град съй прихѡд нашъ
благослови, и цр(ъ)ковь своѧ, ѧже н(ы)нѣ нам върѫчиль
еси, ꙋтвръди; мирь глѫбѡкь и непоколѣбимъ градоу
своемꙋ дарꙋй; сверѣпство невидимыих и видимыих врагь
непоколѣбимоѫ силоѫ своеѫ раздрꙋши; въздꙋхы
благорастворены и спасны намъ ꙋстрой; дъждѧ полезны къ
плодонѡшенїꙋ земли дарꙋй, силѫ той подаѫщѫѧ
раждателнѫ на пищѫ тѣлесемъ чловѣчьскымъ и скѡтом и
въсѣмъ безсловеснымъ и на съставленїе же и ращенїе;
младый и старый възрасть ѡгради силоѫ своеѫ, ѡбразь
благь и подписанїе людем своимъ къ добраго ѡбращенїꙋ
съдѣваѫ; иже възрастомь растѫщѫѧ, мѫжѧ же и жены,
и въ добрѡдѣтѣли расти и прѣдспѣвати вынѫ сподоби;
младенцѧ злобѡѫ ꙋбѡ и н(ы)нѣ и послѣжде
младеньствѡвати, доушевными же и тѣлесными прѣспѣанїи въсегда
прѣдспѣвати и ꙋспѣвати сподоби; недѫжныѫ посѣтити
силоѫ своеѫ, доуши же и тѣлꙋ здравїе дарꙋй; ꙋбогыѫ
и нищѧѫ богатꙿствомь своеѫ благодѣти прѣпитай;
сѫщїимъ въ плѣненїи и работах и темницах страждѫщим
свобѡдитель и спасъ покажи сѧ, сѫщѫѧ въ мори ѡкръми;
кнѧзѧ же и владѡмыѫ, цр(ъ)кѡвникы же и вѡины и
въсѧ кꙋпнѡ, иже въ градѣ семъ нашемъ живѫщѫѧ,
милостїѧ и щедротами твоими посѣти, любве и
едыномыслїа съѧзѡмь къ дрꙋгь дрꙋгꙋ же и къ намь
съвъкꙋпивъ въ единьство прѣсвѧтаго твоего доуха. Дарꙋй,
владыко въсещедре, мнѣ ꙋбѡ словѡ благо въ ѡтвръзенїе

343
ꙋсть моих къ ѡгражденїꙋ и ꙋтвръжденїꙋ цр(ъ)кве твоеѫ
сеѫ, ейже мѧ пастырѣ и прѣдыстателѣ силоѫ своеѫ н(ы)нѣ
положиль еси, людем же твоимь симъ оусръдень слоух и
благоразоумень, ꙗко да послꙋшаѫть твой еѵаг͠гельскый глас,
нами недостойными възвѣствꙋемый, ꙗко твоѫ ѡвцѧ и
послѣдꙋѫщѫ тебѣ, истинномꙋ пастырю, и ѡбѣщаннѫѧ
въспрїимѫть жизнь, въ истинѫ блаженѫѧ и нескончаемѫѧ,
въсѣкь еретичьскый глас, ꙗко тоуждь и пакѡстень,
невѣдѧщѫ. Дарꙋй же и благовѣрнѡмоу и правѡславномоу
царю нашемоу дльгѡтѫ житїоу, здравїе чьстнѣйшее,
побѣды на врагы и оуделѣнїе и мирь глѫбѡкь и извѣстень
и нераздрꙋшимъ, ꙗко да и мы въ тишинѣ его тихѡ и
безмльвно житїе поживемъ въ въсѣкѡм благочьстїи и
чистотѣ благоволенїемъ и благостїѫ прѣчистаго ти отца
и въсесилнаго ти доуха, молитвами и моленїемъ прѣчистыѫ
владычицѫ нашѫ богородицѫ и приснодѣвы Марїѫ и
въсѣхь свѧтыхь твоих, иже ѡт вѣка тебѣ
благооугождьших, нынѣ и присно.