Речник на Патриарх Евтимий
въꙁложт  
въꙁложт -въꙁложѫ -въꙁложш св (12) 1. Сложа.  сътвор ѿ дрѣва крⷭть  на высѡцѣ въꙁложь дрѣвѣ, прѣⷣ вѻнствѻⷨ нѡст повелѣ Конст 428v.28 Тогда благоволш жрътвѫ правдѣ въꙁношенїа  въсѣсъжагаемаа, тогда въꙁложѫт на олтарь твой телцѧ ЛЙЗ 296.31 2. Удостоя с чин, ръкоположа.  пръвѣе ьтца нь на нь въꙁлож, таже  въ дїакѡнскѫѧ ꙁбрань быст(ь) слѹжбѫ ЙП 185.11 въꙁложт внѫ Припиша вина на някого, обвиня. ѻн же естаа прхѻжⷣенїа къ нмѹ твораахꙋ . не рад полѕы се твореще, нь внꙋ нѣкꙋю томꙋ въꙁложт хѻтеще ИМ 168r.16 въꙁложт вѣньць Увенчая. ꙗко на женха въꙁлож на мѧ вѣнець  ꙗко невѣстѫ ѹкрас мѧ красотоѫ ЛЙЗ 284.19 въꙁложт ранꙑ Нанеса рани. аще  дващ толко рань. аще  трщ въꙁложш на ме, не въꙁможеш мене ѹвѣщат Нед 605v.29 въꙁложт надеждѫ Надявам се, възлагам надежди.  до днⷭь въ црⷭкыⷯ ѻбност се плъкѡⷯ, же ⷭ съпротвнкьвъсѣмь бѣсѡвꙿскыⷨ сламь, на нꙿже  велкы кѡнстантінь въсѹ въꙁлож надежⷣѹ Конст 426v.3 въꙁложеное Като прил. Наложен. Тѣмꙿ же въꙁложеное тѣмъ ꙁапрѣщенїе въ стѹдь тѣхь прводть Антим 245.5 // Прен. Поверя, отдам се, доверя се на някого. тебѣ гл͠щ влⷣц мрꙋ веⷭ мо въꙁлѡжⷯ жвѡⷮ. на тѧ вьсѧ моѫ вьꙁлагаѫ надеждѫ дв͠це Петк 78r.3 на б͠гомте͠рь себе въꙁлож,  есто к тое пртѣкааше храмꙋ ИМ 162v.13 Вьсꙋ вьꙁложвш себе богꙋ вьседрьжтелев  прлѣпвш се того желанїꙋ, бѣсѡвꙿскые кьꙁн мꙋжьскыпобѣдла ес Теоф 266.29 въꙁложвъшѧѧ Като прил. Които ся се посветили, отдали на някого. то бо но бѫдеть блажа꙼шее л похвалнѣ꙼ше дѹшѧ ѡны, же себе въседѹшно богов въꙁлѡжвшѫѧ  того ꙁаповѣдемь послѣдѹѫщѫѧ? Филот 78.9