Речник на Патриарх Евтимий
жвъ  
жвъ -ꙑ прил (23) Който не е мъртъв, жив. Ересемь къꙁны раꙁориль еси. добрыимь пѡдвигѡⷨ подвиѕал се єси. теенїе скональ еси. и вѣрꙋ съблюль еси, сегѡ ради и оумьрь ꙗко живь посъмрьти прѣбываеши ИМ 174v.25 Тако ми праведнаго сѫдїѫ, хотѧщаго сѫдити живымь и мрътвыимь, ꙗко истинѫ тебѣ глаголах Филот 84.33 Аще ли нѣст(ь) патрїарха. стоит на мѣстѣ, идеже пръвѣе рѣхѡм, и поминаеть игоумена и въсѧ братїѧ и иных живых,ихже самь хощет ЛЙЗ 300.22 Същото значение и в ИМ 174r.18 Филот 82.4 Конст. 428v.1 438v.3 438v.6 ЙП 192.22 ЛЙЗ 287.20 Яков 323.14 323.14. жвъ бꙑт Жив съм, живея. И не невѣрꙋй; сѫт бо мнѡѕи свѣдѣтеле сим, иже и до нынѣ живи съ нами сѫт II Никод 222.15 Заповѣда правдоу, свѣдѣнїа твоа въ вѣкы; въразоуми ме, и живьбоудоу Антим 242.13 нѣсть бо чловѣка, иже живь бѫдеть и тебѣ не съгрѣшит, аще и единь д(ь)нь живѡть его бѫдеть МИнд.1-2 347.2 Същата употреба и в МЕ1-3 339.3. жвꙑ богъ Живият Бог – Основа, Начало и Край на Богопознанието. сице желаетъ дш͠а моа к тебѣ б͠е. въжѫда д͠ша моа къ б͠ꙋ крѣпкомꙋ и живѡмꙋ Петк 76r.12 видѣхѡⷨ • въ градѣ г͠а силь въ градѣ б͠а нашего, въ цр͠кви г͠лю б͠а живаго. ꙗже ⷭ стльпь и оутврьжⷣенїе истинѣ Конст 433r.9 Вѣроуѫ, господи, и исповѣдоуѫ, ꙗко ты еси Христос, сынь бога живаго, съшедый ѡт небесь и въплъщь сѧ ѡт доуха свѧтаго ЛЙЗ 303.3 Същата употреба и в Конст 439r.20 Нед 608v.4. жрьтва жваꙗ Посвещаване на самия себе си на Бога. Братїе, молѧ вы, прѣдставите тѣлеса ваша чиста, жрътвѫ живѫ богови II Никод 222.7 слово жво За Исус Христос. Ісоуса Христа, великаго бога и спасаоупованїа нашего, иже есть ѡбразь благости, печать равноѡбразна, собѡѫ показоуѫтебе ѡтца, слово живѡе, богь истинный, прѣвѣчнаа прѣмѫдрѡсть, живѡт ЛОглаш 379.5