Речник на Патриарх Евтимий
жвъ  
жвъ -ꙑ прил (23) Който не е мъртъв, жив. Ересемь къꙁны раꙁорль ес. добрымь пѡдвгѡⷨ подвѕал се єс. теенїе скональ ес.  вѣрꙋ съблюль ес, сегѡ рад  ѹмьрь ꙗко жвь по съмрьт прѣбываеш ИМ 174v.25 Тако м праведнаго сѫдїѫ, хотѧщаго сѫдт жвымь  мрътвымь, ꙗко стнѫ тебѣ глаголах Филот 84.33 Аще л нѣст(ь) патрїарха. стот на мѣстѣ, деже пръвѣе рѣхѡм,  помнаеть гѹмена  въсѧ братїѧ  ных жвых, хже самь хощет ЛЙЗ 300.22 Същото значение и в ИМ 174r.18 Филот 82.4 Конст. 428v.1 438v.3 438v.6 ЙП 192.22 ЛЙЗ 287.20 Яков 323.14 323.14. жвъ бꙑт Жив съм, живея. не невѣрꙋй; сѫт бо мнѡѕ свѣдѣтеле см, же  до нынѣ жв съ нам сѫт II Никод 222.15 Ꙁаповѣда правдѹ, свѣдѣнїа твоа въ вѣкы; въраꙁѹм ме,  жвь бѹдѹ Антим 242.13 нѣсть бо ловѣка, же жвь бѫдеть  тебѣ не съгрѣшт, аще  еднь д(ь)нь жвѡть его бѫдеть МИнд.1-2 347.2 Същото съчетание и в МЕ1-3 339.3.