Старобългарски речник
ѫродьнъ 
ѫродьнъ -ꙑ прил Безумен; жесток, безмилостен с стъ крьвь ѡ юдо. ѭже прода на трехъ десꙙтехъ днар. с стъ кръвь ѧже дѣл҄ьма тократь стꙑдъкꙑѧ сьвѣтꙑ онꙑ творааше. сь ѫродьнꙑм фарсе С 419.24 Изч С Гр ἀγνώμων Вж. при ѫродвъ Нвб