Старобългарски речник
ѫродвъ 
ѫродвъ -ꙑ прил 1. Глупав, неразумен, прост по стнѣ с люд ѫродв а не мѫдр. спръва бо ѹлѫен на ꙁаконъ. н въ послѣдн҄мь мѣстѣ напсан бꙑшꙙ богопоꙁнанꙗ С 335.24 тъгда ѹподобтъ сꙙ цѣсарьств небесъно десꙙт дѣвцъ ... пꙙть же оть н҄хъ бѣаше мѫдръ. пꙙть же ѫродвъ. ѧже ѫродвꙑѧ не вьꙁꙙшꙙ масла въ сьсѫдѣхъ свохъ С 368.29, 30 того рад бо  ѫродвꙑ ѧ наретъ. ꙗко бол҄ьшѫѭ болѣꙁнь прѣтрьпѣшꙙ. а хѹждъшааго рад вьсе погѹбшꙙ С 372.1 пакꙑ ѫродвꙑ ѧ наретъ. покаꙁаѧ ꙗко нтоже ѫрод (погр. вм. ѫродвѣ, Север., с. 372, бел. под линия). же сьде събраатъ  отъходтъ нагъ. онамо жде пае ловѣколюбь намъ трѣ(!) жде множаш млость С 372.25,26 не тѣмꙿ же тъьѭ ѫродвꙑ. нъ пон҄еже надѣашꙙ сꙙ вьꙁꙙт ѹ тѣхъ.  не въ годъ просшꙙ С 372.30 2. Безбожен, нечестив аꙁеѯандръ рее ... обѣштавъ сꙙ ѹбо богѹ. како могѫ въꙁвратт сꙙ на ѫродвѫѭ  непольꙁьнѫѭ вѣрѫ бѣсовъскѫѭ С 165.18 3. Като същ. a) ѫродв м мн a) μωροί Глупци, неразумни хора отъвѣштавъ їѡна рее к н҄мъ. слѣпї  ѫродв. глагол҄ете вꙑ сам ꙗко мѫдр смъ.  мѫдростѭ нашеѭ ꙁобрꙙштемъ стін С 265.28 b) ѫродвꙑѧ ж мн a) αἱ μωραί Глупави [неразумни] девойки лꙿма же ѹбо ѹтврьдшꙙ свѣтла своꙗ. глаголашꙙ ѫродвꙑѧ мѫдрꙑмъ. дадте намъ отъ масла вашего С 372.23—24 b) ѫродво ср ед τὸ μωρόν Глупост, безсмислица стꙑ рее терент. мѫка с мьнѣ бѫд  любꙙштмъ хса. ѫродво бо. богомѫдростьнѣ ловѣкомъ стъ С 183.1—2 ѫродваꙗ бесѣда μωρολογία Глупави [неразумни] думи или реч ѫродвꙑѧ бесѣдꙑ флстоновꙑ псат не ставьꙗте. а славьнꙗ божꙗ не псат. н. мже на небо правм смъ С 403.23 Изч С Гр μωρός Нвб уродив, юродив остар ВА НГер БТР АР Срв уродлив остар ОА