Старобългарски речник
ꙗкꙑ 
ꙗкꙑ нареч съюз I. Като нареч.предл. 1. За сравнение при посочване на еднаквост, прилика: както, като ꙇ вътораѣ подобьна еі. вьꙁлюбш подрѹга своего ѣкꙑ самъ сѧ. большѧ сеѩ ꙇноѩ ꙁаповѣд нѣстъ З Мк 12.31А рее же гь смоне. смоне сотона прос васъ. да б сѣалъ акꙑ пьшенцѫ З Лк 22.31 ѡтъ страха же его сьⷮсⷬѫⷽ сѧ стрѣгѫщі.  бꙑшꙙ акъ мрътві А Мт 28.4 пѹще потъ сво на ꙁемⷧѭ. акꙑ кръвь. емѹже сѧ ав отъ нбс аћлъ. ѹкрѣплѣѩ срце его СЕ 47а 22  аб молтвѫ сътворвъшѹ мѹ. сьніде огн҄ь съ небесе.  пожьже храма.  лъжеменънааго бога сътвор. акꙑ пѣсъкъ дробенъ С 22.13  отъвръгъ наготѫ облѣц сꙙ вь стотѫ. а не протв сꙙ мьнѣ акꙑ онсї С 48.27  пѡлемъ рее. ѡ пон. покорте сꙙ акꙑ  вьс.  жьрѣте да не мѫен бѫдете С 126.2 како ѹбо хоштете. о семь вамъ страдат. акꙑ правьдьнкомъ л акꙑ  неправьдьнкомъ С 128.1, 2 вдѣ смокве акꙑ ловѣка бесплодьна. ѹсѹш ѭ словомь акꙑ богъ С 345.7, 8 акꙑ овьꙙ на ꙁаколен веденъ бꙑстъ.  акꙑ агньць С 434.24, 25 Срв. С437.1, 2 бѣаше же вдѣн го акꙑ мльн.  одежда го бѣла акꙑ снѣгꙿ С 444.25 2. За сравнение при посочване на количество: a) Колкото съ же рее мъ ꙁа невѣръство ваше. амⷩ҇ глѭ вамъ. аще мате вѣрѫ акꙑ ꙁръно горѹшьно. реете горѣ се. прѣді отъ сѫдѣ тамо.  прѣдетъ.  ніьтоже не въꙁможьно бѫдетъ вамъ А Мт 17.20 Срв. С316.18 b) Около анꙿг҄елъ же гнь ꙗв сꙙ стѹѹм [!] съшъдъ сь небесе. въ обраꙁѣ мльнѧ.  прде к н҄емꙋ ставъ на въꙁдѹсѣ. окꙑ трьм лактꙑ двженъ отꙿ ꙁемьѧ.  прѣбꙑ стоѧ на мѣстѣ томь многꙑ асꙑ С 567.25 II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин: както, като акꙑ стаꙿго нусꙗ мѫ  ѹб.  мене тѣм жде ꙁбꙑт тъштш сꙙ С 50.2 лко бо можааше сътвор мьнѣ акꙑ  хотѣ. же ѹбо могѫ аꙁъ тебѣ то сътворѫ С 152.26  се тъ рее бъ ꙁводꙙ бо ьстъно отъ недостонъства. акꙑ ѹста моꙗ бѫдѫтъ С 380.12 вꙑ бога вдѣсте. а аꙁъ л днъ смъ не достонъ вдѣнью го. не акꙑ л вꙑ сте ꙁъван ꙁъванъ смъ С 500.2 2. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че вдѣшꙙ бо кого рѫгаѭшта сꙙ. да ов обѣштаваахѫ сꙙ. дрѹꙁї же не покораахѫ сꙙ. глагол҄ѫште акꙑ нѣстъ велко ѹдо С 33.24 3. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: след като дрѹгꙑ агг҄елъ глагола. порѫаѭ сꙙ.  ꙗкꙑ вдѣхъ ꙗко подастъ мѹ деснцѫ порѫьнкъ.  тъгда вдѣвъша вьꙁведоста мꙙ на ꙁемл҄ѫ въ гробъ мо С 167.14 С нюанс за причина: щом като. въпрашаѭтъ беꙁѹмьл҄. кто м стъ. акꙑ ніколже вдѣвъше благодѣтелꙗ.  славъна боголѣпьнꙑм ѹдесꙑ С 322.27 ꙗкꙑ снѣгъ [сꙗѧ сѧ] χιονοφεγγής, χιονόφεγγος Сияещ [блестящ, светещ] като сняг  дастъ т акꙑ снѣгъ. одеждѫ водоѭ  дѹхомь стьканѫ С 348.8 събърашꙙ съборъ. да не акꙑ снѣгъ сꙗѭштааго сꙙ бсъра прмѫтъ. нъ да свѣтълꙑ камень ꙗкоже мьнѣшꙙ. невѣрьствмъ отъмꙙтъ С 385.18 ꙗкꙑ сьребро ἀργυρόχροος Като сребро гда отцемъ  матеремъ. стоьнцѣхъ водънꙑхъ. пркладама бѣꙿхѫ оеса.  акꙑ сьребро слъꙁꙑ вьрꙙштꙙ капаахѫ по лантама на ꙁемьѭ С 397.25 ꙗкꙑ ... тако Както ... така  ꙁде ркаѧ левъ.  акꙑ отьць любовънꙑ прмлетъ ꙙдо сво. тако пртекъ львъ ско на праведьнка С 166.20, 22 ꙗкꙑ цѣсар҄ь сꙑ βασιλικῶς Като цар, по царски ѹбо сꙙ акꙑ црѣ. вѣстъ бо прѣтт акꙑ цѣсарь сꙑ. аште лѣнꙙштꙙ сꙙ л гнѣваѭштꙙ поѹ.  коп блскаѭште сꙙ наведетъ С 336.6 З А СЕ С Гр ὡς ὡσεί ὥσπερ καϑά ὡσανεί καϑάπερ δίκην + Genitivus, κατά + Accusativus ἅτε οτ῞ι акꙑ ѣкꙑ окꙑ акъ Вж. при ꙗко Нвб