Старобългарски речник
ꙗко 
ꙗко нареч съюз I. Като нареч.предл. 1. За сравнение при посочване на еднаквост, прилика: като, подобно на се аꙁъ же сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ. бѫдѣте же мѫдр ѣко ꙁмѩ. ꙇ цѣл ѣко голѫбье М Мт 10.16 З А тъгда гла вкѹ. простьр рѫкѫ  простьрѣ. ꙇ ѹтвръд сѧ цѣла ѣко  дрѹгаѣ М Мт 12.13 З. Срв.Мк 3.5 М, А, СК;Лк 6.10 М А тъгда праведьн просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ цсрств отъца хъ М Мт 13.43 З А У ꙇ прѣобраꙁ сѧ прѣдъ нм. ꙇ просвьтѣ сѧ лце его ѣко слънъце. а рꙁꙑ его бꙑшѧ бѣлꙑ ѣко свѣтъ М Мт 17.2 ЗI А  рее. амнь глѭ вамъ. аще не обратте сѧ  бѫдете ѣко дѣт. не мате вьнт въ цсрстве небское М Мт 18.3 А СК ЗП ꙇже бо сѧ съмѣртъ ѣко отроѧ се. тъ естъ боле въ цсрств нбсцѣемъ М Мт 18.4 ЗI А СК ЗП въ вьскрѣшене бо н женѧтъ сѧ н посагаѭтъ. нъ ѣко анћ бж ннбсе (сѫ) сѫтъ М Мт 22.30 ЗI. Срв.Мк 12.25 М бѣ бо ꙁракъ его ѣко(о) (!) млън. ꙇ одѣне его бѣло ѣко снѣгъ М Мт 28.3 З А СК ꙇ въꙁъпвъ  мъного прѫжавъ сѧ ꙁде. ꙇ бꙑстъ ѣко мрътвъ М Мк 9.26 З А СК Б рее же мъ вдѣхъ сотонѫ ѣко млънѭ съ небесе падъша М Лк 10.18 З А СК (в) немже ꙁлос(траждѫ) [...] ѣко ꙁлодѣ. нѫ сло(во бж)е не (вѧже)тъ сѧ Е 1а 13 та погꙑб(н)ѫтъ тꙑ же прѣ(б)ѫдеш.  въсѣ ꙗко рꙁа обе[..]ъшаѫтъ Е 8б 5 їꙁгонѩштеі мѩ нꙑнѣ обідѫ мѩ. оі своі въꙁложішѩ ѹклонішѩ на ꙁемъѭ. ѡбѩсѩ мѩ ѣко левъ готовъ на ловъ.  ѣко скѹменъ обітаѩ во съкровіштіхъ СП 16.11 да бѫдѫть ѣко прахъ прѣдъ лцемь вѣтра.  аⱔглъ гнь сътѫжаѩ їмъ СП 34.5 горꙑ вьꙁіграшѩ сѩ ѣко овьн. ї хлъм ѣко агньц овьі СП 113.4 Срв. СЕ3b 10 трѧсавце. ѹкоренаа ѩꙁе. даромь ба бесъмрътънааго. велтъ т ꙇꙁт. ꙇсего раба своего. премⷧѧ покаане его. ѣко петров покаане. ꙇ ꙁбѣгн ꙇꙁ него СЕ 48b 18 ѡ премлѭщмь мⷧотвꙑ нашѧ. ѣко благоѫхане прѣдъ собоѭ СЕ 61а 18 длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант. ѣко цркве бѹ стѫѭ К 2b 1 ѡ раꙁбоініе ѣко раꙁбоінікъ ес. распѧтъ К 11а 24 въ втьлѣм. въ ѣслі рождъство нъ і въ гробъ. ѣко въ ѣслі мѣсто К 14а 17 Срв. С451.30 бѣахѫ бо ꙗко кон҄ ръжѫште о добротѣ ѧ С 2.30  не бѣаше раꙁлꙗ посрѣдѹ праведꙿнааго  грѣшнааго. нъ бѣаше правꙿдвꙑ. ꙗко неьствꙑ.  грѣшънꙑ ꙗко праведънꙑ С 9.30, 10.1 ѹбоꙗхомъ сꙙ г мѫкъ.  съвъсхꙑштен бꙑхомъ ꙗко бесловесьн жвот С 108.9 бѣаше же блаженꙑ ꙗко свѣтло вь тьмнѣ мѣстѣ свьтꙙ сꙙ С 207.6 послѹшанмъ же мѫтелꙗ враждѫ ꙗко меемъ отъсѣе С 274.13 обьходтъ бо ꙗко л҄ьвъ ревꙑ. щѧ кого пожьретъ по кънгамъ ХЛ IIВа 15 За уточняване — при посочване на типично качество: като, в качеството си на. бѣ бо ѹѧ ѣко власть мꙑ. ꙇ не ѣко кънжънц хъ  фарсѣ М Мт 7.29 З, А, СК. Срв.Мк 1.22 М З браⷮ҇. облѣцѣте сѧ ѣко ꙁбран бѹ. ст ї въꙁлꙋбен. въ ѫтробѫ щедротъ.  благостъ.  съмѣренѫ мѫдростъ ї кротостъ  тръпѣн(е) Е 22а 12 гі бже нашъ ... отвръꙁ рабѹ твоемѹ семѹ о ... пршедъшюмѹ ꙁъванемь твомь. прѣлож лце твое. ѣко посъланѹмѹ тобоѭ. послѹшанемь СЕ 33а 21 тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь.  поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ.  носвъ прѣстꙑѧ танꙑ. въ олтар прѣстоꙗлъ слѹжꙙ. прѣстѫп сво санъ пае же не прѣстѫп. нъ того богъ ꙗко недостона ѹкорь сътвор С 214.12 сꙑ вꙑспрь съ отꙿцемъ вънѫ ꙗко богъ. не ꙗв сꙙ намъ нкꙿдеже. ловѣкомъ ꙗко ловѣкъ. въкѹпѣ же  ловѣколюбьць ꙗв сꙙ С 458.30, 459.1 2. За връзка с обстоятелствен израз: както да прдетъ цсрестве твое. да бодетъ (!) волѣ. ѣко на нбс  на ꙁем М Мт 6.10 З, А, СК. Срв.Лк 11.2 М З СК н соломонъ во вьсе славѣ свое облѣе сѧ. ѣко еднъ отъ схъ М Мт 6.29 З, А, СК. Срв.Лк 12.27 М З ьт отца  матерь. ꙇ въꙁлюбш скрьнѣаго своего ѣко самъ сѧ М Мт 19.19 ЗI А СК братѣ. стаѣ ꙁваню нбеснмⷪѹ прѧстънц. раꙁѹмѣте апстла.  архереѣ. сповѣданѣ нашего іс ха вѣрна сѫща. сътворшомѹ  ѣко ⷨсⷪ въ въсемъ домѹ Е 25а 18 дьнесь аште гласъ его ѹслꙑшіте. не ожестіте сръдець вашіхъ. ѣко въ прогнѣван СП 94.8 Срв. С357.24 одар  цѣловѭ. ѣко  свѣтомь твомь. непомръцаѭщмь СЕ 33а 25  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 77.30  сце пострадавъше вѣньан бꙑшꙙ.  сꙗѭтъ ꙗко  ꙁвѣꙁдꙑ вь вьсемь мрѣ С 81. 13 3. За посочване на приблизително количество: около, към, приблизително ѣдѫщхъ же бѣ мѫжъ. ѣко пѧть тꙑсѫщь. раꙁвѣ женъ  дѣте М Мт 14.21А ꙇ абе повелѣ мъ съ. ꙇ шедъше дс нест. вьндѫ вь свнѩ. ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ море. бѣ же хъ ѣко дъвѣ тꙑсѫшт. ꙇ ѹтапаахѫ въ мор М Мк 5.13 З прѣбꙑстъ же марѣ съ неѭ ѣко  тр мсцѧ. ꙇ въꙁврат сѧ въ домъ сво М Лк 1.56 З А СК дъшт ноѧда бѣ емѹ. ѣко дъвою на десѧте лѣтѹ.  та ѹмрааше. егда дѣаше народ ѹгнѣтаахѫ  М Лк 8.42 З А СК ꙇ самъ остѫп отъ нхъ. ѣко връжене камен.  поклонь колѣнѣ молѣаше сѧ М Лк 22.41 З бѣ же втанѣ блꙁъ ма. ѣко пѧть на десѧте стад М Йо 11.18 З А СК бѣ же параскевьћ пасцѣ. годна бѣ ѣко шестаа. ꙇ гла юдеомъ се цсръ вашъ М Йо 19.14 З А Б да жде блꙁъ бꙑшꙙ ꙗко дно пьпьрште. мꙑшлꙗахѫ како бꙑ вьлѣст къ стѹѹмѹ С 37.2  коньавъшѹ мѹ ⰰалмъ. ꙗко дьвѣма асома прѣшедъшема. наꙙ стꙑ рѫгат сꙙ анѳупатѹ С 118.17  аб ꙁде бѣсъ.  прѣлож сꙙ въ ꙁм велкъ. ꙗко седмь десꙙтъ лакътъ С 173.24 4. За означаване на такова количество, степен, за каквото става дума: колкото ꙇс же рее мъ. ꙁа невѣръство ваше. амнь бо глѭ вамъ. аще мате вѣрѫ ѣко ꙁръно горюшъно. реете горѣ се прѣ()д отъ сѫдѣ тамо. ꙇ прѣдетъ. ꙇ нтоже не въꙁможъно бѫдетъ вамъ М Мт 17.20 СК.Срв. Лк 17.6 М З А СК стъ же куріѡнъ рее. кꙿто богъ велкъ ꙗко богъ нашъ С 79.6 5. Като въпр. нареч. Във възклицателни изречения за означаване на степен в проявата на качество: как, колко гі гі нашь. ѣко юдьно імѩ твое по вьсеі ꙁемлі СП 8.2 Срв. СП8.10 6. Като въпр. нареч. В преки въпроси за запитване относно причината за нещо: защо ꙇ въшедъшю емѹ въ домъ. ѹенц его въпрашахѫ  едного. ѣко мꙑ не въꙁмогомъ ꙁгънат его М Мк 9.28 СК ѡ нераꙁѹмв  мѹдꙿнї срьдꙿцемъ. ꙗко не вѣровасте пророкомъ. ꙗко сце подобааше пострадат хѹ.  тако вьнт въ славѫ своѭ С 477.30 II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени подложни изречения: че л мьнтъ т сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ ѹмолт отъца моего М Мт 26.53 З А СК Б ꙇꙁвѣстъно бо бѣ людемъ. ѣко оанъ пркъ бѣ М Лк 20.6 З А о семь бо двъно естъ. ѣко вꙑ не вѣсте отъ кѫдѹ естъ. ꙇ отвръꙁе о мо М Йо 9.30 З А вѣдомо да бѫдетъ тебѣ. ꙗко богомъ твомъ не жърѫ С 104.16 ꙗв сꙙ града того боьствѹѹмѹ еппѹ ... ꙗко оцъ тъ нѣкꙑ въ гробшт на томъ мѣстѣ С 529.15 2. Въвежда подчинени сказуемноопределителни изречения: че а о мрътвꙑхъ ѣко въстанѫтъ. нѣсте л ъл въ кънгахъ мосеовахъ М Мк 12.26 З А вьꙁведѣте о ваш  вдте нвꙑ. ѣко плавꙑ сѫтъ къ жѧтвѣ юже М Йо 4.35 З А естъ отцъ мо славѧ мѧ. егоже вꙑ глете ѣко бъ нашъ естъ М Йо 8.54 З А ꙇюде же сѫще съ неѭ въ домѹ. ꙇ ѹтѣшаѭште ѭ. вдѣвъше марѭ ѣко ѩдро въста ꙇ ꙁде М Йо 11.31 З А 3. Въвежда подчинени определителни изречения: a) Че како же ѹбо събѫдѫтъ сѧ кънгꙑ. ѣко тако подобааше бꙑт М Мт 26.54 З А СК Б ꙇ слѹхъ бъстъ ѣко въ домѹ естъ М Мк 2.1 З А с же псана бꙑшѧ. да вѣрѫ мете ѣко с естъ хъ снъ бжі М Йо 20.31 З А О надеждѫ мамъ къ богѹ свомꙋ їсу хръстѹ. ꙗко моштенъ стъ отъ мѫкъ твохъ сѹтънꙑхъ ꙁбавт мене С 153.12 то т стъ мар двно  тано. ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ а тво сꙑнъ сьмрьть побѣдтъ С 238.26 b) Какъвто бѫдѫтъ бо дьне т скръбьн. ѣко не бꙑстъ таковаа отъ наѧла ꙁъданю. еже съꙁъда бъ М Мк 13.19 З 4. Въвежда подчинени допълнителни изречения: че ꙇ се дъва слѣпъца сѣдѧшта пр пѫт. ꙇ слꙑшавъша ѣко съ ммо ходтъ. въꙁъпсте глаголѭшта. помло нꙑ г снѹ двдвъ М Мт 20.30 ЗI А СК ЗП отъ смоковън(цѧ) же наѹте сѧ пртъ. егда (ѹ)же вѣѣ еѩ бѫдетъ (мла)да  лствье проꙁѧбне(тъ. вѣс)те ѣко блꙁ(ъ) естъ жѧтва М Мт 24.32 З А СК Н такожде  вꙑ. (егда ѹꙁь)рте вьсѣ с. вѣ(дте ѣко блꙁъ ест)ъ пр двьре(хъ) М Мт 24.33 З А СК Н ꙇ абе раꙁѹмѣвъ съ дхомь свомь. ѣко тако т помꙑшлѣѭтъ въ себѣ. рее мъ. то тако помꙑшлѣате въ срдцхъ вашхъ М Мк 2.8 З А СК Б нъ да вѣсте ѣко власть матъ снъ лвскꙑ. отъпѹштат на ꙁем грѣхꙑ М Мк 2.10 З А СК Б ꙇ абе сѧкнѫ стоьнкъ кръве еѩ. ꙇ раꙁѹмѣ тѣломъ ѣко цѣлѣатъ отъ ранꙑ М Мк 5.29 З А СК У мъноꙁ глаахѫ ѣко ѹмьрѣтъ М Мк 9.26 З А СК Б не вѣста л ѣко ѣже сѫтъ оца моего. вь тѣхъ достотъ м бꙑт М Лк 2.49 З А СК Б прмꙑ его съвѣдѣтельство ꙁапеатьлѣ. ѣко бъ ст(не)ненъ естъ М Йо 3.33 О ꙇс же рее о съмрът его. он же мьнѣшѧ ѣко о ѹсъпен съна глетъ М Йо 11.13 З А СК Н гла емѹ платъ. мьнѣ л не глеш. не вѣс л ѣко власть мамъ пропѧт тѧ.  власть мамъ пѹстт тѧ М Йо 19.10 З А СК Б не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ Е 2б 6 л не вѣсте ѣко прлѣплѣѧ сѧ любодѣ(ц). едно тѣло естъ. бѫдет(а бо) реⷱ҇ въ плътъ еднѫ Е 2б 9 ї ѹвѣдіте ѣко ѹдів гь прⷣ҇ѣнаго своего. гь ѹслꙑшітъ мѩ егда вьꙁовѫ къ немѹ СП 4.4 Срв. СЕ73а 10 поставі гі ꙁаконодавьца надь нім. да раꙁѹмѣѭтъ ѩꙁꙑці ѣко лці сѫтъ СП 9.21 нꙑнѣ поꙁнахъ ѣко спъ естъ гь хъ своего. ѹслꙑшітъ і съ нбсі стаго своего. вь сілахъ съпнѣ десніцѩ его СП 19.7 блаженꙑ павелъ глаше ѣко корень вьсѣмъ ꙁъломъ [.]стъ съребролюбленье К 4b 25 Срв. С412.2 покаꙁахъ ѣко невъꙁможъно наінаѭтъ. хотѣхъ гнѣвъ іхъ ѹтолті К 5а 26 Срв. С413.21 како можеш ѹвѣрт насъ ꙗко стъ богъ. вꙙштї нашего бога. нам ьстьнѹ сѫштѹ С 30.11 глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дрꙋгѹ. ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї С 31.8  положь главѫ своѭ на колѣнѹ плака по н҄хъ. надѣѧ сꙙ ꙗко ньсоже добра мъ бѫдетъ С 38.6 вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмъ толꙿм вньн ꙗкоже непослѹшьлвї ловѣц  ꙁьлї С 41.20 вѣрьствѹмъ ꙗко то сътворш С 507.12 ѣкоже глеⷮ҇ гь бжсьнꙑм свомі ѹстъ ѣко  о праꙁдьнѣ словес слово вьꙁдадѧтъ ц вь дьнь онъ Р II 3.3 За въвеждане на пряка реч. народ же глаахѫ. ѣко сь естъ с пророкъ. ꙇже отъ наꙁарета галлескааго М Мт 21.11 ЗI СК ЗП двлѣахѫ сѧ вьс  славлѣхѫ ба глѭште. ѣко нколже тако вдѣхомъ М Мк 2.12 З А СК Б глаше бо. ѣко аште пркоснѫ сѧ понѣ(ѣ) рꙁѣ (е)его спсна бѫдѫ М Мк 5.28 З А СК У ꙇ еште глѭштѹ емѹ прдѫ отъ архсѵнагога глѭште. ѣко дъшт твоѣ ѹмьрѣтъ то двжеш ѹтелѣ М Мк 5.35 З. Срв.Лк 8.49 М З А СК ꙇ сплъншѧ с(ѧ) страхомь глѭште. ѣко вдѣхо(мъ) двъна дьнесь М Лк 5.26 З А СК вѣдѣаше бо прѣдаѭштааго . сего рад рее ѣко не вьс есте ст М Йо 13.11 З А СК лепдъ рее ꙗко кого ба ьтете С 137.26 онъ же рее. ꙗко камꙑ велкъ мꙙ хотѣ погнест. поваѭштѹ м въ прѣпладьн подь н҄мъ С 276.1 не повѣда л прѣжде богъ пророкомъ. ꙗко славꙑ своѧ номѹ не дамъ С 330.24 5. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: защото, понеже, тъй като ваш же блаженѣ о ѣко вдте. ꙇ ѹш ваш ѣко слꙑште М Мт 13.16 З ꙇ въпрашаше  како т естъ ꙇмѧ. ꙇ гла емѹ лећеонъ мьнѣ естъ ꙇмѧ. ѣко мъноѕ есмъ М Мк 5.9 З нꙑнѣ отъпѹстш раба твоего влдко. по глѹ твоемѹ съ мромъ. ѣко вдѣсте о мо съпасене твое. еже ес ѹготовалъ прѣдъ лцемъ вьсѣхъ люд М Лк 2.30 З А СК Б блажен ншт ѣко ваше естъ цстве бже. блажен алѫште нꙑнѣ ѣко насꙑтте сѧ. блажен плаѫште нꙑнѣ ѣко вьсмѣѭтъ сѧ М Лк 6.21 СК. Срв.Лк 6.20, 21 З А отъвѣшта с. не дьвѣ л на десѧте годнѣ есте въ дьн. аште кто ходтъ въ дъне не потъкнетъ сѧ. ѣко свѣтъ мра сего вдтъ М Йо 11.9 З А СК Н аште л кто ходтъ ноштѭ. потъкнетъ сѧ. ѣко нѣстъ свѣта о немь М Йо 11.10 З А СК Н сего же ттла мъноѕ сѧ отъ юдѣ. ѣко блꙁъ бѣ напсано еврѣскꙑ гръъскꙑ  латнъскꙑ М Йо 19.20 З А СК Б гла емѹ съ ѣко вдѣвъ мѧ вѣрова. блажен не вдѣвъше ꙇ вѣровавъше М Йо 20.29 З А О не плод(...) лсѧ не ражд(а) (...) пн  въꙁъп (небо)лѣвъшѣ. ѣко многа ѧда (пꙋстѣ) пае не(ж)ел мѧщ мѫжа Е 28а 4 аꙁъ же ѹсънѫхъ ї съпахъ. въстахъ ѣко гъ ꙁастѫптъ мѩ СП 3.6 помѩні штедротъ твоѩ гі.  мілості твоѩ ѣко отъ вѣка сѫтъ СП 24.6 Срв. СЕ74b 20 помілѹі мѩ гі ѣко къ тебѣ въꙁовѫ вьсь день СП 85.3 ні съкровіште раскопаваемъ ѣко обрѣтаетъ сѧ К 1b 19 ъто се беꙁмлъвье много. і мⷧ҇ъанье мꙇного. беꙁмльвье много. ѣко цѣсарь съпітъ. ꙁемлѣ ѹбоѣ сѧ ꙇ ѹмлъа. ѣко бъ плътьѭ ѹ(.)съпе К 12b 4, 5 Срв. С448.4, 5 стꙑ кодратъ рее. ꙁѣло добрѣ доброродьнѣ смъ. ꙗко не пожръхъ. кꙿде же сѫтъ пожъръше. не вждѫ хъ ѹбо С 106.30 помлѹ мꙙ рабе бога вꙑшьнꙗꙿго. даждъ м дрѹго благословьн ꙗко много погѹбхъ С 120.20  лепдонъ рее. ьсо рад вꙑ не жьрете пѡн. піѡн рее ꙗко крьстꙗн смъ С 137.25 саторнкъ.  ѹкторъ. вьлѣꙁъша въ тьмнцѫ къ блаженꙋѹмѹ сакю глаголаста мѹ. мол сꙙ богѹ отье. ꙗко цѣсарь побѣд ратьнкꙑ  се грꙙдетъ С 198.14  къ дѣлаѭштмъ беꙁакон. рее бьдте ѹбо ꙗко не вѣсте дьн н аса С 375.5 прьв(ьі)() велкъ. ꙗко гꙗ облхова с.  братьн ст. несътворенꙗ дѣльма бж вол. са(м)ъ с отълѫвъ. въторое же. ꙗко недостонѣе премат съмѣетъ достоньімъ съготованьіхъ ЗЛ Iа 10, 12 6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: a) Когато ꙇ ѣко поꙁдѣ бꙑстъ схождааше вонъ ꙁ града М Мк 11.19 З ꙇ бꙑстъ ѣко ѹслъша елсаветь. цѣловане марно. вьꙁгра сѧ младънецъ въ рѣвѣ еѩ. ꙇ сплън сѧ дхмь стꙑмъ елсаветь М Лк 1.41 З А СК ѣко съконьашѧ сѧ вьсѣ по ꙁаконѹ гню въꙁвратшѧ сѧ въ галлеѭ. въ градъ сво наꙁаретъ М Лк 2.39 З А СК ꙇ ѣко насꙑтшѧ сѧ. гла ѹенкомъ свомъ. съберѣте ꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. да не погꙑблетъ нътоже М Йо 6.12 З А она же ѣко ѹслꙑша въста ѩдро.  де къ немѹ М Йо 11.29 З А СК  ѹбоѩтъ сѩ ѩꙁꙑці мені гнѣ.  вьсі црі ꙁемьн славꙑ твоеѩ. ѣко съꙁіждетъ гъ сона.  ѣвітъ сѩ вь славѣ своеі СП 101.17  ѣко отъьтⷮ҇е ппъ евћле. дⷺ҇ реⷮ҇е дѣконꙿства тажде СЕ 10а 23 трѧсомꙑ же да въкѹстъ подъ вееръ. мало кашцѧ. а водꙑ третье день да малеꙿко. да не ѣстъ же с сласт. ꙇ ѣко останетъ его. да съжежетъ в҃ свѣщѧ въ цръкꙿве. ꙇ аще естъ ꙇмѣѩ. да подастъ цркве. л маломощ СЕ 44b 1 брⷮ҇а нⷲ҇а сь. премⷧетъ. велкꙑ аћлскꙑ обраꙁъ. въ мѧ оца.  ѣко прметъ стꙑ обраꙁъ. стотъ въ стꙑхъ дꙿверьцахъ.  лобꙑꙁаѭтъ  братрѣ вꙿсѣ СЕ 97а 22  ꙗко съконьа ѱалмъ. анѳупатъ рее. бꙗте  протꙙжьно С 113.12  ꙗко помлъа свꙙтꙑ. перн неьствꙑ. повелѣ раждегъше желѣꙁа ꙁѣло жешт  по ребромъ С 116.20 ѹслꙑша же молтвꙑ го кнꙙꙁъ. ꙗко въꙁглашааше къ богѹ.  раꙁгнѣвавъ сꙙ погѹб  С 160.28— 29 b) След като, като ꙇ бꙑстъ ѣко сплъншѧ сѧ денье слѹжьбꙑ его де въ домъ сво М Лк 1.23 З А марѣ же ѣко прде де бѣ съ. вдѣвъш  паде емѹ на ногѹ. глѭшт емѹ г. аште б бꙑлъ съде. не б мо братръ ѹмрълъ М Йо 11.32 З А СК ꙇс же ѣко вдѣ ѭ плаѫштѫ сѧ. ꙇ пршедъшѧѩ съ неѭ юдеѩ плаѫштѫ сѧ. ꙁапрѣт дхѹ.  въꙁмѫт сѧ самъ М Йо 11.33 З СК на са же пршедъше ѣко вдѣшѧ  юже ѹмьрьшъ. не прѣбшѧ емѹ голѣню М Йо 19.33 З А СК Б  ако прѣдъста прѣдъ анѳупатомъ.  рее к н҄емѹ. поѹмлъ л сꙙ с бо кодрате. л н С 117. 23  ако не ра послѹшат го. ꙁатворвꙿ двьр антон. того рад не вьнде до тр дьн н ꙁа ходѹ себѣ С 170.10  на пѫт ꙗко прѣплѹховѣ їѡрданъ. сърѣтошꙙ на нѣкотор глагол҄ѫште ... лъвъ прѣдъ вама стъ С 296.23 7. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за начин: както бѫдѣте ѹбо вꙑ съвръшен. ѣко  отецъ вашъ нбскꙑ съвръшенъ естъ М Мт 5.48 З ꙇ отъпо(у)ст намъ длъгꙑ нашѧ. ѣко  мꙑ отъпѹштаемъ длъжънкомъ нашмъ М Мт 6.12 З А СК не подобааше л  тебѣ помловат клеврѣта твоего. ѣко  аꙁъ тѧ помловахъ М Мт 18.33 ЗI А нъ послѹшате  не ожестоте вꙑѧ вашеѧ кꙿ н҄емѹ. пон҄еже ꙗко рѣхъ не мате мошт сътрьпѣт ꙗрост гнѣва мѹ С 29. 16 гоже херовмъ трепештѫтъ. сего на рамѣхъ ѡсфъ  нкодмъ носте. ꙗко  вьс беспльтьнꙑхъ нове сь н҄ма носꙙтъ С 458.10 8. Въвежда подчинени изречения за следствие: така че, тъй че, та ꙇ се трѫсъ велкъ бꙑстъ въ мор. ѣко покрꙑват сѧ кораблю влънам. а тъ съпаше М Мт 8.24 З ꙇ не отъвѣшта емѹ н къ едномѹ глѹ. ѣко двт сѧ ћемонѹ ѕѣло М Мт 27.14 З А СК ꙇ ѹжасѫ сѧ вьс. ꙇ сътѧѕахѫ сѧ къ себѣ глѭште. ъто ѹбо естъ се. то. ѹене новое се. ѣко по област дхмъ нестꙑмъ велтъ  послѹшаѭтъ его М Мк 1.27 З ꙇ абье събърашѧ сѧ мъноѕ. ѣко къ томѹ не вьмѣщаахѫ сѧ н прѣдъ дверьм. ꙇ глаше мъ слово М Мк 2.2 З А СК  въста абье  вьꙁѧтъ одръ. ꙇ ꙁде прѣдъ вьсѣм. ѣко двлѣахѫ сѧ вьс М Мк 2.12 З А Б ꙇ въꙁбоѣшѧ сѧ страхомь велемь. ꙇ глахѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ. къто ѹбо есть сь. ѣко  вѣтр  море послѹшаѭтъ его М Мк 4.41 З въ істнѫ же глѭ вамъ. мъногꙑ въдовцѧ бѣшѧ. вь дьн лнꙑ въ іл. егда ꙁаклепе сѧ небо. тр лѣта  шесть мсцъ. ѣко бꙑстъ гладъ по вьсе ꙁем М Лк 4.25 А СК ъто естъ лкъ ѣко помъніші . л снъ ль ѣко посѣщаеші его СП 8.5 9. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: че да, за да ꙇ съвѧжате  въ снопꙑ. ѣко съжешт ѩ М Мт 13.30 З А 10. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за отстъпване: даже и, дори и ꙁане нкътоже прѣдъ тобоѭ стъ бѫдетъ. ѣко еднъ день жвъ бѫдетъ СЕ 65b 20 да ꙗко ὡς δέ, ὡς οὖν Когато, след като да ако се прблжшꙙ обо блꙁъ рѣкꙑ. с же страстоносьц съвꙙꙁан. а с льствꙑ  неѹкроштенꙑ пьсъ. по водѣ дꙑ повелѣ ѧ въ дꙿно темніц ꙁатворт С 60.6 да ако асъ трет прде.  обꙑьнѫѭ молтвѫ съконьавъше стї. наꙙшꙙ дрѹгъ дрѹга поѹштат на добро С 62.17 да ако ѹже съконьашꙙ сꙙ ст. повелѣ льствъ дрѹгааго кого крьстꙗна првест С 65.8 да ꙗко ... тако  καὶ ὡς ... ταῦτα καί Както и ... така и да ако въпса тако  посъла къ стѹѹмѹ савнѹ. аб ѹтш сꙙ.  корабь ѹстрьм сꙙ на онѫ странѫ С 152.16—17  да ꙗко ... такожде ὡς ... οὕτως И както ... така  да ꙗко жлъ с на сво ꙁем. такожде съ прлогомъ  ѹ мене жвеш С 61.1—2 лютѣ ꙗко δεινῶς Люто, жестоко [ꙗко засилва значението на лютѣ] глѧ. г отрокъ мо лежтъ въ домѹ ослабленъ. лютѣ ѣко страждѧ М Мт 8.6 З А СК глѭщю же емѹ къ нмъ сце. наѧсѧ кънжънц  фарсѣ. лютѣ ѣко гнѣват сѧ. ꙇ прѣстаат  о мъножашхъ М Лк 11. 53 З аще которꙑ бѣлорꙁець. скѫпост рад клънетⷭ҇ъ. лютѣ ѣко. да дастъ нщмъ мѣне свое.  шедъ въ манастꙑрь да пⷦ҇оетⷭ҇ъ СЕ 104а 13 ваше шѧтань лютѣ ꙗко раꙁдрѹш сꙙ С 467.11—12 сце ... ꙗко οὕτως ... ὡς Така ... както нтоже бо сце каꙁтъ жꙁн ловѣьскꙑѧ. ꙗко еже скоро вѣроват глагол҄емꙑмъ се С 305.25—26 тако ... ꙗко οὕτως ... ὡς, οὕτω ... ὡς Така ... както; така ... като че ли отъвѣшташѧ слѹгꙑ. нколже тако естъ глъ лв(с)къ. ѣко сь лвкъ М Йо 7.46 З А СК гі бже нашъ. вьꙁлюбле тако дѣвъство. ѣко матере съмотренѣ твоего напсат ... ꙇ рабѫ твоѭ сѭ ... прм СЕ 80b 23—24  тако стрьмь ѹмрьтввъ сꙙ самохотьѭ. ꙗко бесловесънѫ нѣкакѫ  несамовол҄ьнѫ дѹшѫ мꙑ.  стьствънааго стъства ꙁмѣн҄енѫ мꙑ бъхма С 273.11—12, 12—13 ꙗвѣ ꙗко a) δηλονότι, δῆλον ὅτι Явно, очевидно, безспорно, естествено цѣмъ же данꙑ бѫдѫтъ. свꙙттелꙑ ꙗвѣ ꙗко. комѹ же се. не семѹ л дрѣводѣл҄ їѡсфѹ С 246.12 їꙁлѣꙁъше сьвѣтъ въꙁꙙшꙙ. отъ кого. ꙗвѣ ꙗко прьвааго. ловѣкоѹбоцꙙ дꙗвола. да го ꙁгѹбꙙтъ С 402.2 b) σαφῶς ὅτι, σαφῶς ὡς Разбира се, че; сигурно, че; несъмнено, че вѣдѣꙿше бо ꙗвѣ ꙗко цръ сꙑ. подъ властѭ стъ црѹ. мжꙿе [!] нктоже цѣсарьмъ владетъ С 360.22 вѣсте бо вьс авѣ. ꙗко двъно то поꙁнан. вдѣвъ їѡсфъ своѭ братѭ. хъже братѭ не хотѣ нарешт С 364.20 вѣсте бо вьс авѣ. ꙗко обажденїмъ госпождꙙ с вь тьмнцѫ въврьженъ бꙑстъ С 367.7 ꙗвѣ стъ ꙗко εὔδηλόν ἐστιν ὅτι, δῆλον γὰρ ὅτι, δηλονότι Ясно е, че; разбира се, че; известно е, че тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ стѫѭ троцѭ СЕ 66b 15—16 аште го не любте. ꙗвѣ стъ ꙗко ꙁьл сте.  мꙙтежьнц.  не мате мошт сътрьпѣт гнѣва го С 29.12— 13 ꙗвѣ стъ. ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ. не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ С 82.6 аште ѹбо пасхѫ вьжделѣхъ ꙗст. ꙗвѣ стъ ꙗко  сьпраꙁдꙿньствоват С 491.2 ꙗко да ὅπως, ὅπως ἄν, ὥστε, ἵνα, ὡς ἄν, ὅπερ Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел: за да архере же  старьц. ꙇ сьнемь вьсь. ꙇскаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на са. ѣко да ѹбѭтъ і М Мт 26.59 З А СК ꙇ надъ вьсѣм см. междю нам  вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ да не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ М Лк 16.26 З А СК ꙇмамь бо пѧть братрѩ. ѣко да ꙁасъвѣдѣтельствѹѹтъ мъ. да не  т прдѫтъ на мѣсто се мѫъное М Лк 16.28 З А СК обдѣте сона  обьмѣте і. повѣдте въ стлъпѣхъ его. положіте срдца ваша въ слѫ его.  раꙁдѣліте домъ его. ѣко да повѣстъ въ родѣ їномъ СП 47.14 ї правраті въ кровъ рѣкꙑ їхъ. ї тѫьнꙑѩ іхъ. ѣко да не піѭтъ СП 77.44 капклар ... рее. г бе вѣрѹѭ вь тꙙ. вь н҄ьже  с вѣровашꙙ.  въьт мꙙ вь н҄ꙙ.  съподоб мꙙ скѹшен мѫкъ прѧт. ꙗко да  аꙁъ скѹшенъ бѫдѫ С 78.23 Въвежда подчинени допълнителни изречения: да. шедъшема же ма вънъ града. стꙑ паулъ ѹмол сѣьцѫ ꙗко да улꙗнѭ прѣжде го ѹсѣкꙿнѫтъ С 14.14 вѣровавъше же молꙗхѫ сꙙ ꙗко да бꙑ шелъ  отъгъналъ лѫкаваго того бѣса С 35.28—29 Въвежда подчинени определителни изречения: да. нѣс л слꙑшалъ о ꙁаповѣданꙑхъ намъ. отъ самодръжецъ. ꙗко да вьс въсѫдѹ ... жрът  трѣбꙑ творт млоствꙑмъ богомъ С 147.21 ꙗко  мрьтвѹ νεκροπρεπῶς Като на мъртвец воле ѹбо  свома прьстома. ꙗко мрьтвѹ їсѹсов ꙁатвараш о С 456.24—25 ꙗко н οὐδέ Нито дори, дори не  ѹслꙑшавъ рее. ѡ ꙁꙿлоьстьно бѣшен рода крьстіꙗньска. ꙗко н ѹмеръшъ хъ могохъ побѣдт С 15.7 ꙗко се ὡς, ὥσπερ, καϑάπερ, οἱονεί, οἷον, οἷόν τι, οἷόν τε При сравнение — сякаш че, като че ли аште ѹбо тѣло твое вьсе свѣтъло бѫдетъ. не мꙑ ѧст еднꙑ тъмънꙑ. бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтльнкъ блсцанемь просвѣштаатъ тѧ М Лк 11.36 З ꙗко ... сце καϑάπερ ... οὕτω Както ... така ꙗко брашьно пльтьно гда въ ѫтробѫ слѹꙁь мѣѭштѹ ꙁьль въпадетъ. пае продлъжтъ недѫгъ. не свомъ стьствомь нь недѫгꙑ ѫтробꙑ. сце  о танꙑхъ дѹховънꙑхъ стъ С 421.13,17 ꙗко скотъ κτηνώδης Като животно ї аꙁъ ѹніьженъ і не раꙁѹмѣхъ. ѣко скотъ бꙑхъ ѹ тебе СП 72.22 ꙗко ... тако ὥσπερ ... οὕτως, ὡς ... οὕτως, ὥσπερ ... οὕτως Както ... така ѣко бо ѹбо събраѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжѕаѭтъ. тако бѫдетъ вь съконъане вѣка сего М Мт 13.40 З ѣко бо млън блсцаѭщ сѧ отъ подънебескꙑѩ. на подънебескѫѭ свьттъ сѧ. тако бѫдетъ снъ лскꙑ въ день сво М Лк 17.24 З ѣко бо оцъ вьскрѣшаатъ мрътвꙑѩ  жвтъ. тако  снъ ѩже хоштетъ жвтъ М Йо 5.21 З ѣко іскрьн(.)ѭмѹ ѣко братѹ нашемѹ тако ѹгаждаахъ. ѣко плаа  сѣтѹѩ тако [...] съмѣрѣахъ сѩ СП 34.14 ꙇ ѣко роса еръмѹнъска. съходѧщѣ на горꙑ сонѧ. тако да съндетъ блгвене твое. на главѫ раба твоего сего. ꙇ на брадѫ его СЕ 9а 12, 14 ѣко дрѹгаѣ вьса ꙁаконꙇнаѣ съвръші. тако і сьѭ съ інѣмі съконьа К 6а 32—33 кꙿ тебѣ вьꙁведохомъ о наш жвѫштѹѹмѹ на небес. се ꙗко о рабъ въ рѫкѹ господї свохъ. ꙗко о рабꙑн҄ь въ рѫкѹ госпождꙙ своѧ. тако о наш къ гѹ бѹ нашемѹ дождеже ѹштедртъ нꙑ С 75.19—20 ꙗко ... такожде καϑὼς ... ὁμοίως, ὃς ... ὁμοίως, ὡς ... οὕτω, ὥσπερ ... οὕτως, ὡς ... οὕτως Както ... така, тъй и, така също ꙗко  тъ сьтвор дѣла непрѣподобьна. подражаѧ отьца свого. такожде же  донусь С 8.5—7  да ꙗко жлъ с на сво ꙁем. такожде съ прлогомъ  ѹ мене жвеш С 61.1—2 ꙗко ѹбогомъ хлапомъ δραπετοδούλως Като на жалки роби  вратомъ ꙁатвореномъ гда велтъ въходт. нъ владꙑьскꙑ вамъ ꙗко ѹбогомъ хлапомꙿ велꙙштѹ вьꙁꙙт сꙙ вѣьнꙑмъ вратомъ С 465.11 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ЗЛ Х П5 Гр ὡς ὡσεί ὥσπερ καϑώς ὅτι ὅταν ὅπως ὥστε διότι δι᾿ ὅτι ὅτιπερ καϑάπερ καϑά ἐπεί οἷα τί πῶς δίκην + Genitivus, μετὰ τὸ + Infinitivus, ἐν τῷ + Infinitivus, πρὸς τὸ + Infinitivus, καί, καὶ γάρ, ὅς, οὕτως, κοὐδ ἄν οὐδ ἄν ѣко ако ѣкѡ Нвб Срв яко остар ОА НГер БТР АР РРОДД ДА