Старобългарски речник
юнота 
юнота -ꙑ м Юноша, младеж, млад човек юношѧ  дѣвꙑ  старъц. съ юнотам. да хвалѧтъ ꙇмѧ гне СЕ 88а 6 стꙑ же кононъ ... рее къ н҄мъ ослабте м мало.  се сътвормъ. нѣ л юнотъ въ васъ  благоголѣненъ. дрѹꙁ же бол҄ьш н же на кон҄хъ С 30.24 Изч СЕ С Гр [ὁ] ἐν ἀκμῇ νεότητος Вж. при юноша Нвб