Старобългарски речник
юноша 
юноша -ѧ м Юноша, младеж, момък слꙑшавъ же юноша слово отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога М Мт 19.22 ЗI А СК ꙇ еднъ юноша етеръ по немь де. одѣнъ въ плаштанцѫ нагъ. ꙇ ѩсѧ  юношѧ М Мк 14.51 З ꙇ прстѫпь коснѫ въ одръ. носѧште же сташѧ. ꙇ рее юноше тебѣ глѭ въстан М Лк 7.14 З А юношѩ іхъ поѣстъ огнь. і дѣвꙑмъ не посѣтованꙑ бꙑшѩ СП 77.63 юноша аꙁъ есмь ї ѹньженъ. ѡправъданеї твоїхъ не ꙁабꙑхъ СП 118.141 юношѧ  дѣвꙑ  старъц. съ юнотам. да хвалѧтъ ꙇмѧ гне СЕ 88а 5 юношꙙ да тъꙿнкꙑ подражаѭтъ С 95.26 въꙁьрѣвъ же велкꙑ антон на юношѫ. глагола водꙙштмъ . нѣстъ се мо дѣло С 171. 20 дѣвꙑ  юношꙙ. обьмъ тѣло тво С 513.1—2 въ дрѹгꙑ же пакꙑ юноша нѣкъ отъ бѣса насл҄енъ обѣма ногама раслабѣ.  того въꙁьмъше сво мѹ прнесошꙙ  къ стѹѹмꙋ С 518.18 М З А СК СП СЕ С Гр νεανίσκος [ὁ] νεώτερος νεανίας Нвб юноша ОА НГер ЕтМл БТР АР ЕА