Старобългарски речник
ѧдолюбъ
ѧдолюбъ
-ꙑ
прил
Чедолюбив, който обича децата, детелюбив
ꙗко се мат ꙙдолюба. подавъш съсъ младеньцѹ. веселтъ сꙙ дѣтштꙋ првлаꙙштѹ мꙙкъкѫ пштѫ млѣка
С
312.3
ꙗко аште кто вдтъ матере ꙙдолюбѫ млѣка не мѫштѫ. сво ѧдо вдꙙшт плаѫште. подадѫштѫ съсъ. да не надо дѣтшта. нъ да отъ плаа ѹставтъ ... тако жде насъ вдте страждѫштъ то жде
С
384.19
Изч
С
Гр
φιλότεκνος
ꙙдолюбъ
Вж. при
ѧдолюбвъ
Нвб