Старобългарски речник

ѧдолюбвъ

ѧдолюбвъ -ꙑ прил Чедолюбив, който обича децата, детелюбив прѣподобънꙑ же мѫжь акꙑ отьцъ ꙙдолюбвъ. прѣпрааше  глагол҄ꙙ С 205.6—7 Изч С Гр φιλότεκνος ꙙдолюбвъ Нвб чедолюбив остар ВА АК ЕтМл БТР АР