Старобългарски речник
ловѣь 
ловѣь прил притеж 1. Човешки, който принадлежи на човек їдол ѩꙁкъ съребрън ї ꙁлат. дѣла рѫкъ ль СП 113.12 премꙑ понѣвѫ отъ рѫкѹ лоⷡ҇ю. пркръвене тѣлѹ своемѹ. отъ раба твоего осфа ... гі СЕ 38b 20—21 2. Човешки, който се отнася до човек фарісе ... въꙁлюбшѧ бо пае славѫ лѭ неже славѫ бжѭ А Йо 12.43 їꙁбав мѩ отъ клеветꙑ лѩ. ї съхранѭ ꙁаповѣді твоѩ СП 118.134 бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ  тъщеѭ лестѭ. по прѣданю лю. по стухемъ мрънъмъ.  прое Х IIАа 9 ненавсть ловѣа μισάνϑρωπος Ненавист към човека ѡ велененавсть добрѹ  ненавсть а. ѿ нестааго дха како т  кꙑмьждо хѫдожьством(ь ꙁ)апнает (...) Р II 4.15 сꙑнове ловѣ οἱ υἱοὶ τῶν ἀνϑρώπων Хората, човечеството блствен вꙑ гю. сътворьшюмѹ нбо ї ꙁемⷧѭ. нбо нбс гю. нба ꙁемⷧѭ же дастъ сномъ лемъ СП 113.24 снове л доколѣ тѧжъкосръд. въскѫѭ любте сѹетънаа  ꙇщете лъжѧ СЕ 73а 7 г кто вѣрова слѹхѹ нашемѹ. вдѣхомꙑ .  не мѣаше вда. н добротꙑ. нъ вдъ го беьстьнъ. ꙁаꙁаѧ пае сꙑновъ ловѣъ С 436.7—8 сꙑнъ ловѣь a) υἱὸς ἀνϑρώπου Човекът; човешкият род бже ... бѫді рѫка твоѣ на мѫжа деніцѩ (!) твоеѩ. ї на сна ла егоже ѹкрѣпілъ есі себѣ СП 79.18 b) υἱὸς τοῦ ἀνϑρώπου Христос; син човешки  ѹꙁьрѧтъ сна ла А Мт 24.30 ловѣь родъ ἡ τοῦ ἀνϑρώπου φύσις Човешкият род, човечеството днⷭ҇е. долъ невдмꙑ крꙑетъ сѧ. ꙇ ль родъ авлѣетъ сѧ СЕ 2b 14 бже вѣдꙑ немощь. ꙇ ѹдобь погꙑбене рода ла ... съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ СЕ 24а 9 вѣровааше бо. ꙗко вьсꙙ страст  всꙙ ꙗꙁвꙑ тѣлесьнꙑѧ. отъ сотонꙑ сълѹаѭтъ сꙙ. сѫштааго въ стнѫ неѹкротмааго врага ловѣѹ родѹ С 556.12 бе мо ... тъ бо съвѣс немощь вꙿ(..)го рода а. о танѣ срц(.) нашхъ Р VII 4.13 А Б СП СЕ С Р Х Гр [τῶν] ἀνϑρώπων [τοῦ] ἀνϑρώπου Вж. при ловѣьскъ Нвб