Старобългарски речник
ловѣьскъ 
ловѣьскъ -ꙑ прил 1. Който принадлежи на човека, човешки тъгда с гла къ народомъ ... на мосѣовѣ сѣдалщ сѣдѫ кънжънц  фарсе ... по дѣломъ же хъ не ходте ... събраѭтъ же брѣмена тѧжъка  не ѹдобь носма. ꙇ въꙁлагаѭтъ на плешта лвска. а пръстомь свомь не хотѧтъ двгнѫт хъ М Мт 23.4 ЗI А 2. Който се отнася до човек, човешки онъ же ... рее ... въ сѹе же ътѫтъ мѧ. ѹѧще ѹенѣ ꙁаповѣде лвскъ М Мт 15.9 З.Срв. Мк 7.7 М З бже моі ... даждъ намъ помощъ отъ пеал. ї сѹетьно спнье лвско СП 59.13 Срв. СП107.13 аще кꙿто клѧтъ бѫдⷮ҇е. ꙇ молтъ сѧ сотонамъ. ꙇл ꙇмена мъ твортъ лска. ҃д. лⷮ҇ѣ да покаетъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 105b 3 блажені сѧтъ. съмірѣѭштеі. ѣко ті снове бжі нарекѫтъ сѧ. еже сътворілъ естъ. ꙇноѧдꙑ снъ бжі. тожде і тꙑ створі. еліка сіла ска естъ К 9а 36 вѣдꙙ с вьса прѣжде бꙑтꙗ мъ. птаѧ стеса  сръдьца  стеса богъ. вѣдꙑ мꙑсл ловѣьскꙑ. днъ С 305.5  въ штѹжде странѣ сꙑ.  не мѣѧ ловѣьскꙑ помошт. н ꙁастѫпа. сего дѣлꙗ кротость мѣаше.  сьмѣрен С 365.3 3. Който е присъщ на човека, човешки ѹжасенъ же бꙑвъ епскѹпъ. о ловѣьстѣ гласѣ елен С 224.11—12 4. Като същ. ловѣьскаꙗ ср мн τὰ τῆς ἀνϑρωπότητος Присъщите на човека неща, качества и под.; човешкото въера. (.)лътьскаа. а дьнесь господьскаа дѣѩ. (.)ъера скаа. а дьнесь бжствьнаа дѣетъ К 13а 23 Срв. С449.24 родъ ловѣьскꙑ γένος [τῶν] ἀνϑρώπων Човешкият род, човечеството понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъші ска рода. корень врѣді пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ К 10а 33—34 егда отвръꙁъшю сѧ пѫт. тако въ съмръть родъ скъ въпаде. ꙇ наслѣдьніці бꙑшѧ мѫцѣ К 10а 36—37 благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьн҄е. днъ ꙁа многꙑ  по мноꙁѣхъ. ꙁбавтъ нштъ родъ ловѣьскъ. отъ рѫкꙑ крѣпьшхъ го.  ѹбога  ншта отъ расхꙑштаѭштхъ го С 329.23—24  вьсꙙ небесьскꙑѧ слꙑ веселꙙтъ сꙙ. ѹслаждамꙑ о спꙺасен обьштааго рода ловѣьскаго С 490. 2—3 сꙑнъ ловѣьскꙑ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνϑρώπου, ὁ υἱὸς τοῦ Θεοῦ Богоизбраният между човеците Исус Христос прде бо снъ лвскꙑ въꙁскатъ. ꙇ спстъ погꙑбъшааго М Лк 19.10 З нъ да вѣсте ѣко власть матъ снъ лвскꙑ. отъпѹштат на ꙁем грѣхꙑ М Мк 2.10 З СК ѹподоб сѧ црство нбсное. ї҃. двъ концъ. снъ лв(...) Е 36а 19 отъвѣща тъ  рее. обае аꙁъ глѭ. ѣко ѹꙁьрте сна лскааго. грѧдѫща на облацѣхъ на нбо СЕ 48а 15 сего раді пріді снъ скꙑ. да прімірітъ родъ нашъ къ бѹ К 9а 29 съвръш бо сꙙ глъ га са. да сꙑнъ ловѣьскꙑ обрꙙштетъ вѣрѫ на ꙁем С 135.10 не прде снъ ловѣьскꙑ погѹбтъ нъ въꙁскатъ  съпастъ погꙑбьше С 346.27 М З А СК Б У Е СП СЕ К С Гр [τοῦ] ἀνϑρώπου [τῶν] ἀνϑρώπων ἀνϑρώπινος ἀνϑρώπειος τῶν βροτῶν τῶν χριστιανῶν ἄνϑρωπος ловѣескъ Нвб човечески, чловечески остар