Старобългарски речник
хѹдоѹмъ
хѹдоѹмъ
-ꙑ
прил
същ
хѹдоѹм
м
мн
Тези, които не притежават достатъчно разум; неразумните
послѣдь же въ бѹест бѹхъ. емⷧетъ же непослѹшълвꙑѩ. хѹдоѹмꙑѩ. ꙇ хѹдослънꙑѩ. тѣмъ пакост творте
СЕ
45b 4—5
Изч
СЕ
Вж. при
хѹдоѹмьнъ
Нвб