Старобългарски речник
хѹдоѹмьнъ
хѹдоѹмьнъ
-ꙑ
прил
1. Неразумен, необмислен, безсмислен
ꙁапрѣщаетъ т гь трѧсавце. въшедъшѣ вꙿсего. хѹдоѹмънааго. ꙇ непослѹшълвааго
СЕ
46а 22—23
Прен.Безсилен, безпомощен.
ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ютрънѣѣ. послѣдьнѣѣ ѩꙁе. хѹдоѹмънаа. ꙇ хѹдослаа
СЕ
49а 7
2.
Като същ.
хѹдоѹмьн
м
мн
Тези, които не притежават достатъчно разум; неразумните
ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ... хѹдоѹмънꙑѩ хѹдовѣрънꙑѧ трѧсѫщ
СЕ
49а 8
Изч
СЕ
хѹдоѹмънъ
Нвб
худоумен
книж
остар
ОА
РРОДД