Старобългарски речник
хрант сѧ 
хрант сѧ -хранѭ сѧ -хранш сѧ несв Пазя се, запазвам се, опазвам се рее же къ нмь блюдѣте сѧ  хранте сѧ отъ вьсѣкого лхомьствѣ. ѣко отъ ꙁбꙑтъка комѹжьдо жвотъ его естъ отъ мѣнѣ емѹ М Лк 12.15 З како не раꙁѹмѣете. ѣко не о хлѣбѣхъ вамъ вънь(ꙇ)мат рѣхъ. хранте же сѧ отъ кваса фарсеска  садѵкеска М Мт 16.11 З. Срв.Мт 16.12 М З кръщаахѫ бо сѧ рее. ꙇсповѣдаѭще грѣхꙑ своѩ. с вꙿсѣ тако обѣщаваеш сѧ. ѹпъванемь.  слоѭ хвоѭ хрант сѧ СЕ 92а 15 въпроⷭ҇. хранш л сѧ вь дѣвьствѣ. ꙇ цѣломѫдрь. ꙇ говѣнѣ жть СЕ 87а 12—13 старѣшнамъ же  хрантел҄емь тоѧ пѹстꙑнꙙ въꙁвѣствъшемъ о ратьнцѣхъ хрант сꙙ. по манастꙑрꙙ велкꙑѧ лаврꙑ С 292.5—6 М З СЕ С Гр φυλάσσομαι φυλάσσω ἐμαυτόν προσέχω ἀσφαλίζομαι διακαρτερέω Вж. при хрант Нвб