Старобългарски речник
хрант 
хрант -хранѭ -хранш несв 1. Пазя, опазвам някого, нещо ꙇродъ боѣаше сѧ оана. вѣдꙑ  мѫжа праведъна  ста.  хранѣаше . ꙇ послѹшаѩ его мъного творѣаше. ꙇ въ сласть его послѹшааше М Мк 6.20 З А любѩштеі гѣ ненавідте ꙁъла. хранітъ гь дшѩ прѣподобьнꙑхъ своіхъ. їꙁдрѫкꙑ грѣшьнкъ їꙁбавітъ ѩ СП 96.10 въжделана пае ꙁлата і камені драга многа.  слаждъша пае меда і съта. бо рабъ твоі хранітъ ѩ вънегда съхраніті ѩ въꙁданъе много. грѣхъпаданьѣ къто раꙁѹмѣетъ СП 18.12 посъл въ мѧ стꙑ тво дхъ. ꙇ вълож ѹмъ въ срце мое стааго твоего дха. хранѧща дшѭ моѭ  тѣло. ꙇ вꙿсѧ ѹдꙑ тѣлес моего СЕ 37b 9 хрант сѧ отъ га въ правѣ вѣрѣ. въ съконьане ꙁаповѣде его СЕ 83b 10 нѣстъ намъ мала каꙁнь. обѣщаваѭщмъ сѧ хрант СЕ 91а 12 длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант К 2а 40 колко отъ нашхъ омъ. на рат падошꙙ. црѹ тьлѣньнѹѹмѹ прꙗꙁнь хранꙙште С 91.12—13 ловѣк мꙑ пшенцѫ въ жтьнц сво лежꙙштѫ  хранꙙ ѭ ... сѣавъ. ождатъ пршедъш жꙙтвѣ С 266.2 въ шестꙑ ѹбо мѣсꙙцъ посъланъ бꙑстъ аг҄гелъ гаврлъ къ дѣвц. обрѫенѣ мѫжѹ а не прлѣпꙿнѣ. порѫенѣ їѡсфѹ. а хранмѣ їсѹсѹ С 245.21—22 хранѧ м ед ὁ φυλάσσων Този, който пази, опазва; пазещият, страж не даждь во съмѩтене ногꙑ твоеѩ. н да вьꙁдрѣмлетъ хранѩї тѩ СП 120.3 се не вьꙁдрѣмлетъ н ѹсънетъ хранѩїлѣ СП 120.4 Крия, опазвам. обае тъгда да не поꙁната го. хранꙗше бо себе да автъ сꙙ ма на прѣломьн хлаба С 474.23 Охранявам, пазя. егда крѣпъкꙑ ѹорѫжь сѧ хрантъ. сво дворъ. въ мрѣ сѫтъ мѣнѣ его М Лк 11.21 З дрѣво жвотъно. пламеньнꙑмъ орѫжмъ хранмо стъ С 247.22 2. Спазвам, съблюдавам обичай, закон, заповед и под онъ же рее. тѣмъ же ѹбо блажен слꙑшѧште слово бже  хранѧште М Лк 11.28 З А глахѫ же отъ фарсѣ едн. нѣстъ сь отъ ба лкъ. ѣко соботꙑ не хрантъ М Йо 9.16 З А аште оправъданіѣ моѣ оскврънѩтъ. ї ꙁаповѣдеі моіхъ не хранѩтъ СП 88.32 пріꙁꙑвахѫ гѣ тъ слꙑшаше ѩ. въ стлъпѣ облаьнѣ глаше къ німъ. ѣко хранѣхѫ съвѣдѣніѣ его. і повелѣніѣ его ѣже дастъ імъ СП 98.7 не дѣлаѭштеї по беꙁаконенѣ. въ пѫтехъ его ходшѩ. тꙑ ꙁаповѣдѣ ꙁаповѣд твоѩ. хрант ѩ ѕѣло СП 118.4 ѡ не бесньнъ. ѡ ꙁаконе беꙁаконнъ. отъ дꙗвола пѹштамъ бѣсꙑ пшемъ.  ждꙑ до нꙑнꙗшьнꙗго хран҄мъ С 398.6  вьсꙙ т ѹкаꙁꙑ дастъ. да хранш тꙑ мѣрꙑ.  данааго т правьнꙗ раскаꙁш С 383.9—10 хранѧще[] м мн a) οἱ φυλάσσοντες Тези, които спазват, съблюдават [обичай, заповед, закон и под.]; спазващите, съблюдаващите къто въꙁглетъ сілꙑ гнѩ. ѹслꙑшанъ сътворітъ вьсѩ хвалꙑ его. блажен хранѩщеі сѫдъ.  творѩще правьдѫ во вьсѣко врѣмѩні СП 105.3 b) οἱ διαφυλάσσοντες Тези, които почитат, които вярват; вярващите вьꙁненавідѣ хранѩштѩ сѹетьна ꙁа тъштее. аꙁъ же на гѣ ѹпъвахъ.  въꙁрадѹѭ сѩ  вьꙁвеселѫ сѩ о мілості твоеі СП 30.8 хрант сѧ М З А СК СП СЕ К С Гр φυλάσσω συντηρέω τηρέω κατέχω διατηρέω διαφυλάσσω храніт Нвб храня ’пазя’ Срв [съ]храня, [съ]хранявам