Старобългарски речник
хвалт сѧ 
хвалт сѧ -хвалѭ сѧ -хвалш сѧ несв св 1. Хваля се, възгордявам се, ставам надменен ї множьствомъ богатьства своего хвалѩште сѩ СП 48.7 ъто сѩ хваліші боꙁълобо сльнꙑ. беꙁаконнъе въсъ денъ непровьдѫ ѹмꙑслі ѩꙁꙑкъ твоі СП 51.3 да постꙑдѩтъ сѩ вьсі кланѣѭштеі сѩ істѹканьімъ. хвалѩштеі сѩ о ідолѣхъ своіхъ СП 96.7  хвалті сѩ съ достоѣньемъ твоімъ. съгрѣшхомъ съ оці нашімі беꙁаконъновахомъ і не оправдіхомъ СП 105.5 лѣпо же бꙑ вамъ елномъ покарѣт сꙙ ѹтелю вашемѹ омрѹ ... неподобно стъ о ѹмраѭштхъ хвалт сꙙ С 126.14—15 2. Възхвалявам, славословя, възвеличавам хваліте сѩ въ імѩ стое его. да вьꙁвеселітъ сѩ срдце скѫщмъ гѣ СП 104.3 вьꙁвеселітъ сѩ гі  радѹіте сѩ праведън.  хваліте сѩ въсѩ въсі праві сръдъцемъ СП 31.1 ꙁатвор о немь двьр ложю его. ꙇ дажд цѣль вь рабѹ твоемѹ. да о тебѣ хвалѧ сѧ. тебѣ славѫ въсꙑлаетъ оцю  снѹ СЕ 36а 7—8 дажд емѹ ѣко прѣмѫдрость цѣловь. да тобоѭ освѣщенъ. хвалтъ сѧ о тебѣ. тебѣ хвалꙑ въꙁдаѩ. оцю  снѹ СЕ 33b 8 ꙇсхе ... ѹтвръд ноꙁѣ его. не посрам насъ. хвалѧщхъ сѧ о тебѣ. даѭщхъ въ мѧ твое дарꙑ бесцѣнънꙑѩ СЕ 44а 12 беꙁ лъжꙙ бо стъ рекъ. ꙗко млость хвалтъ сꙙ на сѫдѣ.  млоѧ ншта въ ꙁамъ датъ богѹ С 123.13 3. Прич. сег. деят. като същ. a) хвалѧ сѧ м ед a) Този, който възхвалява, славослови, възвеличава да не посрамⷧенъ бѫдетъ. ꙁнаменавъꙶ сѧ въ мѧ твое. ꙇ хвалѧ сѧ о тебѣ СЕ 27b 16 хвалѧще сѧ м мн οἱ ἐπαινοῦντες Тези, които се хвалят, възгордяват се, стават надменни вьсь дьнъ поношаахѫ м враѕ моі.  хвалѩщ [!] сѩ мноѭ клънѣахѫ сѩ СП 101.9 СП СЕ С Гр καυχάομαι ἐγκαυχάομαι κατακαυχάομαι хвалті сѩ хваліт сѩ Вж. при хвалт Нвб