Старобългарски речник
хвалт 
хвалт -хвалѭ -хвалш несв 1. Хваля, похвалвам ѹн҄е бо стъ ... въ словесехъ богоносьнꙑхъ. ѹтел҄ь ... стъ мѣт ѹмъ. негл бѣсънъхъ ѹенꙗ хвалꙙште С 404.1 2. Славя, прославям, възхвалявам ꙇ въꙁвратшѧ сѧ пастꙑр славѧште  хвалѧште ба. о вьсѣхъ еже вдѣшѧ  слꙑшашѧ М Лк 2.20 З А СК наѧтъ вьсе мьножъство ѹенкъ. радѹѭште сѧ хвалт ба гласомь велемь М Лк 19.37 З ꙇ вънеꙁаапѫ бꙑстъ съ анћлмъ мъножъство во небскꙑхъ. хвалѧштъ ба М Лк 2.13 З А седмь кратꙑ дьне хвалхъ тѩ. ѡ сѫдъбахъ правъдъї твоеѩ СП 118.164 хвалѩ пріꙁовѫ гѣ  отъ врагъ моіхъ спсѫ сѩ СП 17.4 хвалмъ тѧ гі бже нашъ. ѣкоже тебѣ едномѹ жвотъ бесъмрътенъ естъ СЕ 58а 9 сего въкѹшень прѧстт сѧ. хвалѫщемъ мѧ твое стое. ꙇ неосѫжденъно съхрант сѧ. прѣдъ тобоѭ СЕ 20а 13—14 свꙙтаꙗ же бѣста поѭшта  хвалꙙшта бога С 183.27 бѣаше алеѯандръ хвалꙙ бога  глагол҄ꙙ С 158.4 бѣаста въ огн҄ поѭшта  хвалꙙшта бога С 5.21 3. прич сег страд a) Като прил. хвалмъ a) ἐπαινετός Който е възхваляван, прославян обрꙙштетъ сꙙ  господꙿ по дномѹ обраꙁѹ. хвалмъ ѹбо ꙗко словомъ ѹсѹш С 346.1 b) b) Като същ. хвалмꙑ м ед ὁ ἀνυμνούμενος Този, който е прославян, възхваляван ꙗко богъ стъ сце хвалмꙑ. ненаѹенꙑм ѧꙁꙑкꙑ С 324.12 4. Прич. сег. деят. като същ. хвалѧще м мн οἱ ὑμνοῦντες, ὁ ἀποδεχόμενος Тези, които възхваляват, прославят поꙁавдмъ ... не ꙁавстьлвꙑхъ невдѣню. нъ хвалꙙштхъ богопоꙁнаню С 340.24 ꙗвѣ стъ. ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменехꙿ не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ С 82.6—7 хвалмъ бꙑт ἐπαινέομαι Хваля се, гордея се ѣко хвалімъ естъ грѣшьно  похотехъ дшѩ своеѩ СП 9.24 М З А СК Е СП СЕ К С Гр αἰνέω ἐπαινέω ὑμνέω ἀνυμνέω εὐφημέω ἀνευφημέω δοξάζω εὐχαριστέω ἀναφωνέω ἐνασχολέομαι ὑμνολογέω хваліт Нвб хваля [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА