Старобългарски речник
ѹтѣшт сѧ 
ѹтѣшт сѧ -ѹтѣшѫ сѧ -ѹтѣшш сѧ св Утеша се, успокоя се блажен плаѫште. ѣко т ѹтѣшѧтъ сѧ З Мт 5.4 А СК рахль плаѫщ сѧ ѩдъ свохъ.  не хотѣаше ѹтѣшіті сѧ ѣко не сѫтъ А Мт 2.18 СК отъвръже сѩ ѹтѣшіті сѩ дша моѣ. помѣнѫхъ ба і въꙁвеселхъ сѩ СП 76.3 помѩнѫхъ сѫдъбꙑ твоѩ отъ вѣка гі. ї ѹтѣшхъ сѩ СП 118.52 днеⷭ҇. ѡтъ ветъхааго плаа ѹтѣшхомъ сѧ СЕ 2b 11 владꙑце моѧ дшꙙ ѹлꙗн. ѹмол҄ена бꙑвꙿш отъ мене. не прѣл҄ьшта сꙙ ... да ѹтѣшвъш сꙙ послѹша мене С 1.22 мѫжь бо смъ ѹбогъ  грѣшьнъ. нъ васъ радꙿма страньнꙑхъ да вꙑ ѹтѣште сꙙ С 551.15—16 Изч З А СК СП СЕ С Гр παρακαλέομαι ἀπαλλάσσομαι ѹтѣшіті сѧ Вж. при ѹтѣшт Нвб