Старобългарски речник
ѹтѣшт 
ѹтѣшт -ѹтѣшѫ -ѹтѣшш св Утеша, успокоя ꙇ мъноѕ. отъ юдѣ бѣахѫ пршъл къ мартѣ  мар. да ѹтѣшѧтꙑ о братрѣ ею М Йо 11.19 З А СК ѹмъножілъ есі на мнѣ веліество твое. ї обрашть ѹтѣшілъ мѩ есі СП 70.21 жеꙁлъ тво паліца твоѣ та мѩ ѹтѣшісте СП 22.5 се мѩ ѹтѣш бо съмѣренї моемь. ѣко слово твое жв мѩ СП 118.50 тꙑ гі поможе мі.  ѹтѣшілъ мѩ есі СП 85.17 егда въꙁврат гь плѣнъ сонъ. бꙑхомъ ѣко ѹтѣшен СП 125.1 гі бже нашъ ... ѡдръжмꙑѩ нꙑнѣ скръбѭ. ѹмеръшааго рад твомъ м҇ⷧдемь ѹтѣш СЕ 57b 5 М З А СК СП СЕ С Гр παρακαλέω παραμυϑέομαι ѹтѣшіт Нвб утеша [се] ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР