Старобългарски речник
ѹтшт сѧ 
ѹтшт сѧ -ѹтшѫ сѧ -ѹтшш сѧ св ед ѹтштъ сѧ γαλήνη γίγνεται За вятър — стихне, утихне, успокои се  їспросвъ хартѭ напса тако. днъ бъ савновъ їс хс сь н҄мь нъ нктоже стъ. да ако въпса тако  посъла къ стѹѹмѹ савнѹ. аб ѹтш сꙙ.  корабь ѹстрьм сꙙ на онѫ странѫ С 152.18 Изч С Вж. при ѹтшат сѧ Нвб