Старобългарски речник
ѹтшат сѧ 
ѹтшат сѧ -ѹтшаѭ сѧ -ѹтшаш сѧ несв Успокоявам се, утихвам же бꙑстъ мѫжъ пророкъ сльнъ дѣломъ  словомъ. морѹ прѣштааше  ѹтшааше сꙙ. сльнъ дѣломъ  словомъ С 476.13—14 Изч С Нвб Срв утиша се, утишавам се, утишвам се диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА